Много са пещерите в България. Сред най-известните и посещавани е Дяволското гърло, особено след като преди 3 години бе излъчен интригуващ криминален сериал по Нова телевизия с Владо Карамазов и Теодора Духовникова.
Смята се, че интересът към пещерата е висок и заради неразгаданите мистерии на това природно чудо, в което може би преди векове Орфей загубва завинаги соята любима Евредика.
Никой не знае накъде пътува пещерната река
Мистериите са свързани с подземна река, която никой не смее да проучва, и с лабиринтите, подкопани от нея под пещерата. В околните села къде на шега, къде наистина подмятат, че в долната земя под Дяволското гърло живеят безсмъртните тракийски вождове с красавиците хвърляни в реката на пещерата за умилостивяване на боговете.
Други приказки разказват за великани, скрили се от хората под земята. Те пият от водата на пещерната река и поддържат огромни огньове, на които се дължи постоянната температура в Дяволското гърло.
Уникално природно образувание се намира в община Девин, на около километър и половина от Триград и в Триградското ждрело, чиито гледки спират дъха. Дължината на пещерата е 1 километър, но маршрутът за туристи е едва 350 метра,
Входът й е изкуствено прокопан 150-метров тунел. През него се достига до Бучещата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. Смята се, че тук спокойно може да се побере столичният храм-паметник ,,Св. Александър Невски“.
Залата е наречена така на грохота, с който водата пада от внушителна височина. Дължината й е 110 метр, широчината около 40, а на места височината достига до 36 метра. Бучещата зала е образувана вследствие пропадането на Триградската река в пещерата.
Смята се, че Орфей завинаги губи своята любима именно тук
Резултат от това е и каскадата от 18 водопада. Най-големият – 42 метра, е обявен за най-високия подземен водопад на Балканите. Вдясно на залата е изграден скален релеф в човешки ръст. Това е Орфей. Според легендата именно тук митичният музикант се опитва да върне любимата си Евредика от царството на мъртвите.
Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до бога на подземното царство Хадес и да се договори с него. За да спасидушата на своята жена, Орфей трябва да следва Хадес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евредика.
Условието е певецът да не се обръща и да не поглежда любимата си, защото противен случай тя отново ще се върне при Хадес. Изходът вече се вижда, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушава стъпките на жената.
Орфей, притеснен, забравя всичко и се обръща, за да провери дали тя не се е загубила. Протяга се към нея, но сянката й започва да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно. На това място бликва извор от неговите сълзи, а днес се намира олтарът с фигурата на Богородица.
Легендите разказват, че Дяволското гърло е вход към подземното царство
Легендата проидължава с това, че Орфей остава верен на жена си след смъртта й. Това му навлича гнева на вакханиките. Те ги убиват с камъни, разкъсват тялото му, а душата му отива в подземното царство, където любимата му Евредика го очаква.
От този момент те никога повече не се разделят. За Орфей има и други интерпретации, като тази на Овидий – че след загубата на Евредика Орфей зарязва жените и се отдава на интимност единствено с мъже, което е вбесило вакханките и те го погубили.
Пътят на пещерната река в Дяволското гърло е мистерия, определяна като една от най-големите загадки на българската земя. Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева.
Тримата лапинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пещерата.
Години наред геолози, спелеолози и други специалисти проучват Дяволското гърло, но все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 метра от входа водите се губят в т.нар. сифонгалерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера.
Природата е най-талантливият художник и районът на Дяволското гърло е доказателство за това
Различни опити са правени, за да бъде проследен водният път. Пускани са големи дървени трупи, които реката беследно поглъща и никои не знае къде изчезват. Оцветяването на водата на входа на пещерата също не довело до отговори, а само до предположения.
Спелеолозите очаквали, че цветната вода бързо ще се появи на изхода, но я видели чак след 40 минути. Учените изчислили, че водата изминава над 40 километра някъде под земята, преди да се покаже от другата страна на пещерата. Преди оцветяването двама водолази се опитват да разгадаят пътя на водата, но опитът им завършва трагично.
В началото на 70-те години на миналия век двама варненски водолази – Сияна Лоцканова и Евстати Йовчев, се гмуркат във водите на пещерата, но никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела не са открити, а опитите за изучаване на сигона са преустановени за дълго
Входът прилича на дяволска глава
Смята се, че Дяволското гърло е образувана преди окло 175 хиляди години след пропадане на земните пластове. Затова и пещерата е известна като пропастна. Името й идва от формата на входа, който днес е нейният изход.
При вглеждане в скалните форми богатото въображение може да открие нещо като дяволска глава. Пещерата се намира на 1150 метра надморска височина. Постоянната температура в нея е 8 градуса,
В нея живеят няколко вида прилепи, между които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В подземните езера плува пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради постоянния мрак.
Автор: Силвия Драгомирова
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
