Най-хубавото нещо на българския фолклор е, че когато и където има една легенда, то задължително може да се открие поне още една. Все уникални, неповторими и много красиви. Повечето обаче са страшни и жестоки, защото разказват за смърт на очарователни младежи или за ужасно проклятие, което преследва мало и голямо векове наред.
Ламя изяждала всичко живо в Родопите
Такива са легендите за приказните Чудни мостове в Родопите. Дори снимките на тази забележителност са достатъчни, за да настръхне човек от величието на природата. А когато ги види, наистина дъхът му спира.
Легендата за Чудните мостове разказва, че преди много години в землището на село Забърдо хората се препитавали с животновъдство и тук-там успявали да отгледат я картофи, я лук. Затова и пастирите били най-многобройни в родопските села.
Но незнайно откъде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая се събрали и измислили как да хадхуитрят чудовището. Натоварили едно магаре с прахан, запалили го и го изпратили да върви към леговището на страшната напаст.
7 малко познати манастира у нас
Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумялото чудовище отчаяно опитвало да избяга. Накрая намерило малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило по-голяма пролука. Докато с епромъквал в нея, змеят издъхнал.
След години, когато костите му напълно изгнили, останали огромните сводести мостове. Това гласи една от легендите за Чудните мостове.
От незапомнени времена по Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово до Забърдо
В друга притча змеят се появява в женски образ. Ламята живеела зад баира на Забърдо. От това село високо в планината до пловдивската равнина имало само един път. По него минавали керваните. Носели стоки към равнината и се връщали с жито.
Добре живеели хората, додето не дошла ламята. Никой не знаел откъде се е появила. Настанила се в пещерата и де що мине човек или добитък, го изяждала. Ламята била голяма, а люспите и святкали като сребро. Пушка не я поваля, защото люспите и били корави.
Две педи се простирал само нокътят на малкия й пръст. Настанъл голям глад – хората ги било страх по пътя да минат и да докарат жито от полето. Събрали се да мислят какво могат да направят.
Дори не е нужно въображение, за да се видят десетки човешки и животински каменни лица в района на Чудните мостове
Заблъскали си главите как да се отърват от злото, но нищо не измисляли. Тогава едно моче, сиромашко, въглищар, рекло: ,,Ще убия ламята, но и ако вие се наемете да помогнете. Ще ми доведете едно магаре, ще отбиете реката, другото аз ще сторя“.
Хванали се хората на работа, денем и нощем се блъскали и накрая отбили реката. Довели магарето, а въглищарят го натоварил със суха прахан. Взел огнивото, цъкнал и подпалил праханта. Запял и подкарал магарето право към ламята.
Светкавица вкаменила тракийските стражи на Момин камък
Глътнала тя момчето и добичето, но праханта се разгоряла в корема й. Замятала се ламята, полазила до реката да пие вода, но вода нямало. Замятало се туловището й, заблестели люспите от него, задънило с опашката си, но вода от нийде нямало.
От ноздрите на чудовището изскочили пушеци и огнъове. Заревала ламята от болки, издънила дерето. Канари потрошила, докато се мятала. Пукнала се ламята от огъня, нищо от нея не останало, само мостовете. А младият въглищар загинал, за да спаси всички в планината от чудовището.
Филмът ,,Време разделно“ е сниман под Чудните мостове
Всъщност Чудните мостове са скален феномен в карстова долина на река Еркюприя в Западните Родопи. Намират се на метра морска височина в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували от ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е издълбала от пукнатините в мраморите дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява и на места се срутва.
Предполага се, че отломките от срутването са отнесени вподследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около метра, дълъг е почти метра. Състои се от три арки като най-голямата е с височина и ширина 40 метра.
Малкият мост е на 200 метра от големия по течение на реката. Той е неппроходим. Дълъг е 60 метра с обща височина 50 метра. След него има съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещерна, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 километра.
Местността окло двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели.
Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект – всеки турсит, минал под големия мост, записва името си с въглен на стената.
