Манастирът с интересното име Араповски има за патрон света великомъченица Неделя. Намира се на 10-тина километра от Асеновград до село Златовръх, което някога се е казвало Арапово. В тези дни и това място на вяра и надежда има своите материални трудности със сметки за ток и разни задължителни харчове. Осланят се на Божията помощ свещенослужителите и знаят, че мало и голямо винаги ще се стича в обителта.
Араповският манастир е единственият в Асеновградско, построен в равно поле
Като повечето свещени места и тук се разказват легенди. Една от тях е за името, което може би идва от Арап ага – османския владетел на този район, разрешил строителството на обителта. Преданията имат вариации, но всички са свързани с чудодейно оздравяване от лековит извор.
Ханъмата на бея на село Болярци загубила зрението си и сънувала, че ще се излекува при построеното вече аязмо край Арапово. Жената отишла до него и не след дълго оздравяла. Тогава беят помогнал на селяните да получат султанско разрешение за строежа на манастир.
Вариант на тази легенда гласи, че Арап ага имал болна дъщеря
Той или жена му сънували сън за лечебен извор, Довели момичето и то прогледнало, след като дни наред се мило с чудоддейната вода, Тогава Арап ага дал пари и своя земя, за да се вдигне манастир. За година на градежа се смята 1856-та , а святото място носи името на света Неделя.
Легендата разказва, че през 289 г. в Никомидия, Мала Азия, красивата девойка на име Неделя е осъдена на посичане с меч. Но още преди мечът на палача да я достигне, Бог приел чистата и душа. По-късно през XII век мощите на светицата са пренесени в тогавашната столица Търново.
Лепеница – две пещери с едно и също име
Със света Неделя е свързана и друга легенда за Араповския обител. Докато се ограждало аязмото от строители, от съседните села пристигнал Ахмед ходжа. Той си харесъл един камък за ,,бинек таш“ – камък на който турците стъпват, за да се качат на коня си. Ахмед ходжа го качил на каруцата и го отнесъл вкъщи. На следващия ден стъпил на него, за да се покатери на коня си, но се схванал и не можал да помръдне. Тогава се сетил, че го били предупредили да не взима нищо от района на лековития манастир. Изплашил се Ахмед ходжа и върнал камъка на мястото му.
През последните години появяват и нови свидетелства за изцеление. Преди малко повече от десетилетие нямо момче се измило с вода от аязмото и преспало в манастира. Още на следващия ден то проговорило, разказват монасите.
Пловдивските летописи разкриват, че инициативата за построяването на Арапосвския манастир е на пловдивски родолюбци
Обителта е трябвало да неутрализира гръцкото влияние на Бачковския манастир. Когато през 1866 г. пловдивските първенци назначили за игумен Гервасий, манастирът все още не бил изграден изцяло.
През 1859 г. в една от незавършените стаи основали българско училище за свещеници и учители. Тук учели стотина българчета, които били на пълен пансион. Фанариотите не били съгласни с това, но не могли нищо да направят. През 1876 г. се възползвали от неуспеха на Априлското възстание и насъскали башибозука да запали манастира.
Араповския манастир ,,Света Неделя“ е съграден в китна долина близо до старинната крепост Хисар-лъка от Второто българско царство, но разрушена от османските завоеватели. Построен е от майстора архитект Стою Бураджицки и неговите майстори от село Югово. Стилът наподобява великолепните атонски манастири.
Голяма заслуга за възникването на обителта има и йеромонах Софроний. Църквата е изписана през 1864 г. от прочутия художник Георги Данчов – Зографина. По онова време той е едва 18-годишен. В началото работи с учителя си Алекси Атанасов, но по неизвестни причини остава сам и изографисва по-голямата част от храма. Неумелата ръка на младия живописец все още личи, но стенописите са изпълнени с много патриотична жар – традиционните библейски сцени са заместени от подробно представяне на сцени от живота на българските звезди.
Манастирските сгради в Араповския манастир са издигнати на два пъти. Първоначално в периода 1856 – 1859 г. е построен един. П-образен корпус, обграждащ църквата от изток, запад и север. Днес от него е оцеляла само западната двуетажна страна с монашески килии. По-късно в югозападния ъгъл на двора е пристроено второ Р-образно крило със самостоятелен вход, служещо за гостоприемница.
То е възстановено след 1935 г. след сериозни повреди от земетресението през 1928 г. Няколко други допълнителни пристроявания и надсторйки превръщат двете крила в живописно раздвижен ансамбъл.
Иконата на Богородица помага на бездетни
В църквата ,,Света Неделя“ на Араповския манастир се намира чудотворна икона на Божията майка. Много от поклонниците, идвали в светата обител, разказват, че образът на Богородица предизвиква не само възхищение, но и странно усещане. От нея сякаш идва хладен полъх, от който крайниците изтръпват.
Смята се, че иконата на Богородица в Араповския манастир помага на жени да се сдобият с рожба, ако имат проблеми със зачеването. 3-годишна жена повече от 8 г. се надявала да зачене. Опитвала да се лекува с лекари, с билки, но все без резултат. Когато чула за иконата в Араповския манастир, пристигнала да се помоли.
Чудото Голям Калин е скрито в пирамида
Казалаи и да остави детска дрешка пред иконата и да отправи молбата си към Божията майка. След два месеца чудото станало и жената забременяла. Щастливата майка казала след година, когато рпистигнала с детето си, че рожбата и е дар от Богородица.
Има твърдение, че очите на иконата са вкопчени в тези, които застанат пред нея и че Божията майка ги следи с поглед. На някои им става лошо, други плачат. Казват също, че тази икона гледа втренчено грешниците. Това е малко странно, тъй като е известно, че по канон иконите на Богородица се рисуват така, че погледът да не гледа никого, а да е насочен в безкрайността и вечността на всемирната безусловна любов.
https://www.youtube.com/watch?v=N6lcgEe34_Y&ab_channel=XristoAtanasov
