Българин покори Мачу Пикчу с инвалидна количка. Той е Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. 47-годишният мъж сбъдна мечтата си да се докосне до цивилизацията на инките и стигна до труднодостъпния древен град Мачу Пикчу, съобщава БНР.
„Перу е страна, в която средата не е достъпна. В това отношение ЕС е постигнал много и дори България, която е на опашката по достъпност на средата, все пак е по-адаптирана. … ЕС дава висок стандарт дори и на бедни държави като България“, каза той и разказа, че докато със съпругата му са пътували за Мачу Пикчу и островите на езерото Титикака, никъде не е имало адаптирана за хора със затруднено придвижване среда: „Влакът беше като българските влакове – със стъпала, не е адаптиран, но веднага слязоха кондукторите и ме качиха и свалиха на гръб. Автобусите също бяха със стъпала, но шофьорът и други хора ми помагаха. Самият град Мачу Пикчу също няма рампи, но гидовете и местните полицаи идваха да ми помагат“.
Деян Колев сподели, че във връзка с дейността на Център „Амалипе“ за образователна интеграция на ромските деца, допълнително е бил мотивиран да види как живеят коренните общности в района на Андите:
„Какво е образованието там, интеркултурното образование, билингвиалното образование, какво се постига. Това беше и основната причина, поради която отидохме в Перу“.
По думите на Колев най-важното, което му е направило впечатление, е високата мотивация на местните общности децата им да посещават училище:
„В много от високопланинските села няма училища. До много от тях няма и пътища. Няма автобуси и децата всеки ден вървят по един час пеша, в едната посока, за да отидат на училище“.
Почти 99% е обхватът на деца в основното образование, в средното е 86% – заради отпадане и ранни женитби, но има тенденция към подобряване, подчерта той и допълни: „Там държавата не може да инвестира такъв ресурс в образованието, какъвто ние можем, благодарение и на средства от ЕС. Държавата там покрива заплатите на учителите и отоплението, нататък – материали, боядисване на сградите и т.н. – се купува от родителите, които са изключително бедни, но много мотивирани“, допълва още той.
