Едно от множеството скални светилища по планинските върхове на страната ни, е огромно по площ и продължава да разкрива чудноватите си образувания, природни и изсечени от нечия ръка фигури. Става въпрос за светилището Асар или Ковил, наречено на името на близкото село в Източните Родопи, община Крумовград. Върху вулканичните скали са разположени кладенци, ритуални ями, жертвеници, пирамидални структури, ниши, огромни плочи, пещери утроби, чието предназначение е изяснено само частично. Така и не става ясно колко е древно това място, но предположенията отвеждат чак до 5 хиляди години пр.н.е.
Легендата за Кръстова гора
Асар е много по-голямо от добре известните и превърнати в туристически дестинации Белинташ, Перперикон, Харман кая, Вратата на богинята майка, Бегликташ. И не само огромните размери го правят голямо. Мястото е неповторимо с набраздения камък и формите. Снимките с дрон над светилището Асар разкриват картини, наподобяващи на кадри от фентъзи филми. Само че показаното е съвсем реално и изненадващо.
Платото се простира върху няколко декара между селата Ковил, Джанка и Бараци. Има твърдения, че мястото е по-голямо от десет декара. Повърхността му е приказна с набраздените вулканични туфи по цялото протежение на светилището. Пълно е с големи и малки дупки с вода, жертвеници продължават в дълги улеи. Разбира се, и тук има фигури от камък, които уж са естествено образувание, но внимателното вглеждане издава участието на неизвестен скулптор от още по-неизвестни и много древни времена.
Типичен представител е група от човекоподобни образи непосредствено под платото. Елипсовидният отвор на една от „колоните“ в полузасводена ниша се оказва, че е око на огромно мъжко лице. При повече вглеждане в образа възниква въпросът дали това лице е човешко, или е на същество, различно от земните обитатели.
Профилът си има нос, очертания на устна, свъсени вежди, но излъчва доброта. Зад профила на скалния ръб се забелязват очертанията на друга мъжка глава, която всъщност е своеобразен сфинкс, много наподобяващ на египетския.
Друг образ от светилището Асар също има различни тълкувания. Това е мегалитът, наречен Триножника. Намира се в началото на култовия обект, непосредствено до северните къщи на село Ковил, и представлява огромен дълъг камък, поставен върху три камъка. Смята се, че мегалитът е изпълнявал ролята на жертвеник, тъй като в него са издълбани две огледално разположени ями.
Относно формата, предпочитанията са към оприличаване на дългия масивен камък с фалос. Сравнението е интересно, но по-точно изглежда оприличаването му на огромна змия, която също като мъжкото лице в скалите „гледа“ добронамерено. Змийската форма е много по-първичен и древен символ на вечно възраждащия се живот и като такъв символ не е странно, че е използвана за мегалита край Ковил.
Типичните за Източните Родопи скални ниши не липсват и тук, но изглеждат много по-слабо съхранени в камъка, което предполага, че са много стари и ветровете на времето сериозно са ги издухали, а на места дори са ги обезформили.
В югоизточната част на платото е открита фигура на жена, полегнала по гръб. Добре е очертана долната част на фигурата – мощни бедра, изразителен полов триъгълник и корем с вдлъбнатина, маркираща пъпа. Горната част на фигурата, включваща главата, се губи под гъстата растителна покривка на близката горичка.
Подобна фигура не е откривана досега в Източните Родопи. В същата част на западния край на платото е оформено място за наблюдение – трон, в чиято седалка е изсечен елипсовиден басейн. От това място се разкрива широка панорама на запад.
На югозападния край на платото е изсечена фигура на праисторически идол – с полусферична глава и малък елипсовиден басейн, изсечен при дясното рамо.
ИМА СИ И ПИРАМИДА
Светилището си има и пирамида в естествените скали в местността Ак кая – Балата скала, където е функционирал и храм на Слънцебога, датиран към 2500 г. пр.н.е. Структурата е висока около 15 метра и се състои от пет стъпаловидни тераси, оформени в скалата. Ориентирана е по посоките на света и е прилепена към скалния отвес, в който е изсечена, така че северната част прелива в скалния масив на самото плато.
Според археоастрономическото проучване, проведено от доц. Алексей Стоев и доц. Пенка Мъглова от Института за космически изследвания и технологии при БАН през юни 2015 г., пирамидата е служела за астрономически наблюдения. В долната й част има две малки пещери, обърнати на юг, които фронтално приличат на лице, чиито очи са двете малки пещери. Преградата между тях е пробита от елипсовиден отвор. Подобни „очи“ се срещат навсякъде из скалните структури от халколита на територията на Източните Родопи и според доц. Мъглова те повтарят очите на много фигурки, изобразяващи идоли от същата епоха.
В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите, чийто вход и дъно са оформени вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, а наблюдаваното явление е мислено от древните като свещен брак на Слънцебога и великата богиня-майка. Археоастрономическите измелвания датират светилището към 2600-2500 г. пр. Христа, като по всяка вероятност паметникът е бил дооформян и използван в последващите епохи, включително до II-III век след Христа.
МЯСТОТО МОЖЕ БИ Е ЗА ЗЛАТО И ВИНО
Смята се за безспорно, че необикновеният комплекс е използван като светилище, въпреки че има и други версии за предназначението на красивото скално плато между Ковил и Джанка. Една от тях е, че това е завод на открито за промиване на злато, чиито залежи и днес не са малко в района. Основанията са, че коритата по голите скали са дълбани така, че дъждовната вода преминава последователно през тях. Траките са събирали златосъдържащ пясък, изсипвали са го горе в коритата, дъждът го е промивал. После почти чистото злато е събирано от коритата. Авторът на това предположение допълва, че покрай тази дейност траките са имали и нормални човешки потребности – трябвало е да се хранят, да пият вода и затова са направили в скалите огромни корита, място да си мачкат гроздето и после да пият вино. Направили са си и пещери, които са много малки, пише в. „Уикенд“>
