Непосредствено до врачанското село Ботуня, в познатото на местните хора възвишение “Камъка”, се крие тайнствена пещера. Това е закътана в скалите дупка, издълбана от водата назад във времето, в която природата е създала едно от своите многобройни чудеса.
От последните къщи на селото поемаме по стръмния сипей към върха на възвишението. Пътеката изглежда лесна, но на всяка стъпка човек може да се подхлъзне по коварните дребни камъчета. Отдалеч пещерата не се вижда, тъй като е добре замаскирана зад дървета и храсти. По тази причина както тя, така и другите над 20 пещери в околността са използвани за убежище и дом няколко хилядолетия преди Новата ера.
Ябланишкото ждрело – райско кътче, обградено от пещери и скални масиви
Пещерата определено не е тъмна и мрачна, а с просторно преддверие, прорязано от няколко дупки. В най-широката от тях е разположена и короната на дървото, разказва Ники Василковски в рубриката на Нова „Дотам и обратно“.
Дървото е черница. Висока е около 10 метра, но изглежда младо дърво. Хората от селото обаче я помнят отпреди поне 30-40 години. Удивително е как черницата през цялото време е отправяла поглед към оскъдните лъчи на слънцето, прозиращи през дупката. Резултатът от този продължителен стремеж към светлината е създал картина, която днес е търсена дестинация от приключенците и хит в социалните мрежи.
“Водната дупка”. Така хората в района наричат пещерата с дървото. Твърдят, че в непрогледните тунели зад широката входна галерия се чува далечен грохот на вода. Дори и с фенер, обикновеният турист е препоръчително да не влиза в дълбоките и опасни тунели.
И ако пещерата впечатлява с дървото, то реката в ниското крие още удивителни чудеса. В западния край на село Ботуня минаваме по стар мост към местността “Сопово”. Пътят е около 2.5 километра и по-голямата част от него е през полето. Маршрутът не е маркиран, но мястото е отбелязано по джипиес картите.
„Халката“ край Сливен събира влюбените завинаги
Вървейки отстрани, човек не може дори да предположи какво се крие зад дърветата покрай Ботуня. Едва след като стъпим на огромните камъни, осъзнаваме защо коритото на реката е смятано за леговище на самодиви.
Реката е издълбала причудливи форми, оформящи извънземен пейзаж. Някои от своеобразните „кладенци“ са дълбоки видимо поне 10 метра, а под камъните се чува тътенът на бушуващата вода. Вероятно това е породило вярванията, че отдолу се крият създания от приказките.
Разходката по заоблените камъни може да бъде опасна, особено за деца. От ръба на канарите височината над водата на някои места е няколко метра. Скалата е хлъзгава и човек може да полети към бездната. Който реши да опита от очарованието на този приказен рай, задължително трябва да подходи с необходимото внимание и предпазливост.
