Никой не знае кога и от кого е издигнат Теотиуакан – ацтеките откриват града обезлюден и го наричат „Място на боговете“ или „Където боговете са сътворени“ (в превод от езика науатъл). Този майсторски планиран метрополис е първият голям град на западното полукълбо. Пирамидата на Луната е една от най-старите му структури, за която отдавна се предполага, че е била церемониален център. По време на разкопки в основите й са открити множество останки от телата на множество принесени в жертви хора, придружени от различни животни и дарове. Дали заради военни ритуали, религиозни церемонии, или заради честване властта на владетел, е все още въпрос пред изследователите. Най-вероятно е те да са принесени в жертва на боговете, за да измолят от тях просперитет. Според учените убитите най-често били вражески воини, заловени по време на битка и докарани в града. Обезглавените човешки тела са с вързани зад гърба ръце. Открити са и фигури с богата украса, вероятно от знатен произход. Край тях са намерени кучешки или вълчи скелети, котешки – вероятно на пуми или ягуари, както и останки на птици, идентифицирани като орли. Тези животни се смятат за символи на войната в Теотиуакан.
Археолозите твърдят, че по-голяма част от жертвите са били умъртвени на място или в близост до пирамидата. Изглежда, че тук са се извършвали едни от най-ужасяващите деяния, регистрирани в археологията на Мезоамерика.
Древните ацтеки вярвали, че космосът е създаден в Теотиуакан. Според легендите им боговете се събирали в мегаполиса, за да планират сътворението на живота и на човека. Затова не е мистерия защо мексиканският град от пирамиди, дворци и храмове е бил най-влиятелният център на политическа, религиозна и културна власт в Америка за всички времена, пише в. „Филтър“.
Градът е разположен в едноименна долина на 48 км на север от Мексико Сити. Никой не знае кой е построил или населявал Теотиуакан – смята се, че е заселен около 100 г. преди Христа и е имал над 100 000 жители. Мегаполисът е с площ от 23 квадратни километра и навремето е бил по-голям от днешния Рим, което го е прави най-големия град в света за времето си.
Обвитото в тайни място преживява разцвет около 450 г. след Христа. Към VII век мегаполисът е разрушен, ограбен и опожарен. Според легендите трагедията е следствие на местен бунт, насочен срещу елита. Това, което остава от града след опустошението и може да се види днес, са трите големи пирамиди – Слънчевата, Лунната и пирамидата, посветена на местното божество Перната змия (Кецалкоатъл), жертвени олтари и няколко жилища. Интересното е, че разположението на по-важните елементи от архитектурния облик на сакралното селище следва астрономически принципи, открити много по-късно след построяването му. Така предната стена на Слънчевата пирамида образува перпендикуляр с точката от хоризонта, където залязва Слънцето по време на равноденствията.
Пирамидата на Слънцето е построена през II век след Христа. Тя доминира пейзажа на древния мексикански град и е третата по големина пирамида в света. Страната на основата й е около 215 метра, височината близо 64 метра, а обемът – 700 хиляди кубични метра. На върха й има дървен храм, от който се открива впечатляваща гледка към града.
Забележителният монумент всъщност представлява поредица от пирамиди, построени една върху друга. По време на разцвета на Теотиуакан повечето от сградите били измазани. Пирамидата на Слънцето е боядисана в светлочервено. До ден днешен учените не могат да си обяснят наличието на дебел слой слюда в състава й. Минералът не можел да се набави от никъде другаде освен от Бразилия, която е отдалечена на около 2000 км.
На шест метра под Пирамидата на Слънцето се намира 103-метров тунел. Образуван е от лава, но е разширен и довършен в древни времена. В Мексико подобни пещери се смятали за символични утроби, от които излизали боговете и предците. Според археолозите именно това е наложило мястото като много свято, както е останало и в паметта на ацтеките.
Пирамидата на Луната е разположена в северния край на главната ос в града – Пътя на мъртвите, наречен така от ацтеките, които погрешно заключили, че платформите край пътя са гробници. Високият 42 метра монумент си остава една от най-големите загадки в Теотиуакан. Има значително по-сложна архитектура от Пирамидата на Слънцето – изграден е на пет нива, като първите две вероятно са били самостоятелна пирамида, впоследствие пристроена с по-високата задна част. За разлика от пирамидите в Египет тези в Теотиуакан не са използвани за гробници, а за храмови комплекси.
Други забележителни постройки тук са Цитаделата и Храмът на Кецалкоатъл. Те не са толкова големи, колкото Слънчевата и Лунната пирамида, но респектират с внушителните си стени, подходящи за светилища.
Преди няколко години пък с помощта на радар е открит древен тунел под известния Храм на змията в Теотиукан. Той се смята за едно от най-важните археологически открития на XXI век.
Подземието, изкопано на дълбочина 14 метра в посока изток, е с дължина 120 метра. Входът на тунела е запушен с тапа преди 1800 години. „Тунелът е представяне на подземния свят, вероятно ада. Той е изпълнен със символи, които водят до няколко погребални стаи“, казва Серхио Гомес Чавес, изследовател в Националния археологически институт в Мексико Сити. Веднага след откриването му амбициите за застрояване на територията около културния паметник започват да застрашават неговата цялост.