Планинската верига на Хималаите е известна като Вечния континент, защото никога не е заливана от вода. Световният потоп подминал Хималаите и най-високите върхове на света, които се намират там. По-малко известно е, че Родопите също никога не са заливани и винаги са били суша. Те са най-старата суша на Балканския полуостров, а любителите на сензации твърдят, че Родопите ще спасят България в предстоящи бедствия и катаклизми.
Връх Перелик е най-високата точка на Родопите – 2191 метра. Заедно със съседите си Карлък – 2199 метра, и Персенк – 2091 метра, оформят странен височинен тиръгълник около град Девин. Перелик или Голям Перелик от доста време е недостърен за любителите на високопланинския туризъм, защото върху него е кацнало поделение на Българската армия. Не че можете да видите войници там, ако стигнете оградата на поделението, но и до най-високата точка няма да можете да стигнете. Достъпът е възможен до 45 метра по-ниския Малък Перелик.
Близо до Девин се намира Самодивското пръскало. То е най-високият водопад в Родопите. Легендата разказва, че именно над него е минавала пътеката къматйния вход на Девинската крепост. Красивото Самодивско пръскало е познато още с името Строилски дол. Името на водопада произлиза от легендите за самодиви, които населявали местността. До водопада води екопътека „Струилица-Калето-Лъката“. Тя започва на 2 километра западно от град Девин в местносттта Струилица, където се намират девинските минерални извори.
Връх Миджур – първенецът на Западна Стара планина
Самодивското пръскало е с височина около 70 метра и това го прави един от най-високите водопади в Родопите. Водата пада стъпаловидно, прокарвайки многобройни красиви струи по скалния рид. Потокът, от който е формиран водопадът, се влива в Девинска река. Районът е защитена територия и пирродна забележителност от 1965 година.
Най-подходящото време за посещение е през месеците април и май, защото тогава е най-пълноводен. През лятото водачата значително намалява, а понякога идцяло пресъхва.
Пак около Девин е друга забележителност, за която се носят предания и легенди – пещерата Дяволскоот гърло. Може би точно тя е входът къмподземното царство на Хадес, от когото Орфей измолил да пусне обратно към живота и светлината любимата му Евридика. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Формирала се е вследствие пропаданетон а земните пластове. В Дяволското гърло се влиза през изкуствено прокопан тунел, дълъг 150 метра, който води до голяма зала – Бучащата зала, която е и основната част от пещерата. Именно в тази зала се намира най-високият подземен водопад на Балканите. Водите му падат до 60 метра.
Най-красивите водопади в Родопите
Залата е наречена Бучаща заради мощния шум на водопада. Тя е с такива размери, че би могла да побере храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София, като единствено проблем ще бъдат няколко метра от камбанарията на катедралата.
Залата е и зимното убежище на голямата балканска колония дългокрил прилеп – над 10 000 екземпляра.
Силвия Драгомирова, в. „Уикенд“