Едва ли има по-популярна лятна напитка от узото. То отдавна е нахвърлило границите на соята родина Гърция и владее цяла Европа. С него свързваме топлите летни вечери на морския бряг, където то е в пълна хармония с успокояващия плисък на вълните.
Ароматната анасонова амброзия се прави главно чрез дестилация на странични продукти от вино и по-рядко – от зърнени култури и алкохол, получен меласа. Технологията е стара и стриктно се спазва.
Напитката се налива в медни казани и се овкусява в процеса на дестилация с билки и плодове, като преобладаващият анасон ѝ придава уникалния вкус, с който е известна.
Днешното узо произлиза от алкохолната напитка ципуро, която се смята за откритие на група атонски монаси през 14-и век. В повечето случай ципуро се приготвя от грозде, а българският аналог на това гръцко питие е ракията. Една от вариациите му е тази овкусена с анасон. Точно този вариант всъщност е узото, любимо на всеки през лятото.
Сегашният вариант на питието е придобил популярност през 19-ти век след гръцката война за независимост. Първият завод за производство на узо е създаден през 1856 година. След като негативните страни на абсента започнали да придобиват гласност след обществото, узото било една от напитките , които запълнили отворилата се пазарна ниша.
Узото спада към категорията дестилирани неподсладени алкохолни напитки. Процесът на производството обаче превъзхожда тези на останалите неподсладени напитки, тъй като идва от дестилация, докато повечето идват от смесване или накисване на ароматните семена.
Според гръцкия закон узо се прави спирт, поне 20% от който гроздов дестилат. Подобни анасонови напитки се произвеждат и в други европейски страни: мастика в България, пастис във Франция и самбука в Италия. Поднася се охладено или със стайна температура и студена вода отделно.
Само в България се сервира и „на кристали“. Но е добре да знаем, че при замръзване на анасонова ракия вкусът и се влошава невъзвратимо, защото кристалите не се разтварят.
Прието е традиционно да е аператив към морски дарове – риба, калмари и др. Сервира се и с ордьовърни плата, съдържащи както зеленчуци, така и сирена и маслини. Отлично се комбинира с тези храни, но няма да е голям грях да го ползвате като аператив с обикновена салата по ваш вкус.
Как да го пиете обаче?
Тук правилата често се пренебрегват. Може да се пие чисто или смесено със студена вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Повечето гърци консумират узото смесено с вода, в резултат на което то придобива бял цвят, а понякога придобива синкав оттенък. Но у нас се поднася задължително с лед.
Чашите обикновено са високи именно заради, леда който се добавя. Можете да го поднесете и в други чаши, подходящи за концентрат.
На 26 октомври 2006 година Гърция придоби правото да отбелязва узото като изцяло гръцко питие. Към момента Европейският признава узото, ципурото и цикудията за алкохолни напитки със защитен произход. Това означава, че на европейски производители различни от Гърция и Кипър се забранява да използват тези имена за свои продукти, пише в. „Галерия“.
