България е пълна с древни селища и построени от хората красоти. Нищожна част от тях днес могат да се разгледат. Дали от мързел, от безхаберие или от вечното оправдание за липсата на пари, дори големи обекти като първите столици трудно се почистват от избуялата трева. Стотици други останки от някогашни градове и центрове тънат в бурени и се превръщат в уютен дом за змии, гущери и всякакви животински видове. На този фон южните ни съседки успешно продават на туристи от цял свят своите остатъци от камъни и самотни колони.
Сред примерите за победа на зелената растителност над остатъците от хилядолетни постройки е Беловската базилика. Разположена е в местната Свети Спас до Голямо Белово в красив район между Рила, Родопите и Средна гора.
Живописните руини някога са били част от късноантичен град, наречен Левке или Левка. Смята се, че това е гръцко име, което произхожда от „левкос“ със значението на „бял“. Дали обаче е точно така, остава неизвестно и спорно, защото няма научени експерти по езика на траките, обитавали тези земи преди всякакви други експанзии
Крали Марко разцепил скалата край Горталово
Съществува мнение, че „Белово“ като име има чисто български произход с ясното значение на „хубав, благ, добър“.
Официално значение гласи, че през 5-6-и век след Христа Белият град се е простирал на площ от около 80 декара. За възникването на името му е запазена интересна легенда, която няма никакви гръцки корени.
Преданието гласи, че гората около укрепения град е била от липи. КОгато сутрин вятърът духал, обръщал листата на липите към бялата им част. Така се образувал бял ефир около града. Една от най-хубавите сгради в него е базиликата, чиито основи са изградени от средно голям ломен камък, а стените са издигнати в квадратни тухли, споени с червен хоросан. Беловската базилика е била доста голяма, като в централната абсида се е намирал просторен олтар.
При хан Крум през 813 година Беловският край е в ключен в състава на българската държава. Професор Станчо Ваклинов отбелязва, че „в. сведение от 879г. е споменат епископ на Левки на име Симеон“. През Средновековието около Беловската базилика възниква манастир „Възнесение Господне“, известен още като Голямобеловски манастир.
През 17-и век е разрушен при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и Беловската базилика, където според историците се е намирал и центърът на някогашната Левкийска епархия. В ъкописна бележка за помохамеданчването на българите в Чепинско се споменава някой си Георги, приел монашеското име Гавраил – „брат на княз Дамяна, който съградил обител на гора Левка, що е сега Спасова църква на име Възнесение Господне“.
През 1999г. близо до останките на базиликата е изградена църквата „Света Богородица“, която е сред най-посещаваните храмове в района.
5 тайнствени места в България, които да посетите до края на годината
Още по-стар, любопитен и също така тънещ в бурени забележителен обект край Белово е античната гробница. Тя не е покрита като тези в Долината на тракийските царе, макар сега да е издигнато каменно покритие. Беловската гробница е открита през 1942г. при строежа на пътя СОфия – Пловдив. Датирана е към края на 5-и век и началото на 4-и век преди Христа, когато може би е построена за виден тракиец.
Днес от нея е запазена само част от корниза над входа в местността Изворите близо до някогашното село Малко Белово, квартал на града.
Гробницата се е състояла само от едно помещение с кръгъл план. Зидана е от добре обработени сиенитни правоъгълни сблокове с различна височина, редуващи се правилно през ред. Те са свързани чрез железни скоби, залети с олово.
Имала е вътрешно и външно лице, образувани от успоредно наредени добре обработени каменни блокове с пълнеж от необработени камъни с различни размери. Подът е настлан с плочи от сиенит в правилни редове. Диаметърът от вътрешната страна е 4,65 метра, а със стените – 5,30 метра. Входът на гробницата е от запад.
Смята се, че гробницата е била покрита от купол, който вероятно е имал дупка в най-горната част. Срещу входа е поставено гробно легло, подобно на саркофаг. Както и в повечето други тракийски гробници в България върху саркофага не са открити следи от погребение. Предполага се, че Беловската гробница е ограбена още през Античността.
Източник: „Уикенд“
