Древните хора използвали целогодишно безбройните каменни светилища по българските земи. В наше време те се посещават постоянно. Интересен факт е, че за немалка част от тези места от векове се смята, че лечебната им сила е най-голяма на 5 срещу 6 май – срещу Гергьовден. Големи и малки, християни и мюсюлмани се събират край светилищата, преспиват там, промушват се през провиралките за здраве, къпят децата, наричат за мир и благост.
Такова свято място е Дамла кая или Капещият камък недалеч от момчилградското село Старейшино. “Древният култов комплекс е отколешно място за обреди – с малък водопад и каменна дупка в скалите, през която хората се промушват за здраве. Най-напред се посещава мястото за обреди, където се измива лицето (очите) три пъти, като при всяко измиване се казва „С Божията помощ или Помози Бог“. След това се минава през каменното провирало 3 пъти, като се изричат същите слова и се оставят монети за дар. Накрая се отива до водопада, където се извършва цялостно обмиване на тялото. По околните дървета и храсти се оставят парцалчета и дрехи, като се изричат следните думи (или сходни със същия смисъл): „Моите болести да ме напуснат и тук да останат, да не видя повече лицето на болестта, нека тя тук да се захване”.
Тук идват малки и големи в навечерието на Гергьовден, за да къпят децата в ледените води на Капещия камък. Това се прави за здраве, против заекване и страхове, които измъчват малчуганите. Лечебната сила на Дамла кая се проявява само на 6 май, убедени са местните, но това не пречи мястото да се посещава целогодишно. По околните дървета и храсти те оставят част от дрехите си, за да ги забрави завинаги болестта. Смята се, че колкото по-далеко от родния дом оставиш болестта, толкова по-трудно тя ще те намери отново.
Не току-така извира водата на Капещия камък. Според легендата магическата му сила идва от незапомнени времена, когато оттук минал Ярян Баба. Придружавали го 40 негови сподвижници-бекташи. Ако се сетихте за „Али Баба и 40 разбойници”, не е случайно. Известната приказка и легендата за Капещия камък са символи на древни знания и е естествено да си приличат. По пладне дружината на Яран Баба седнала на Софра кая да похапне, но скоро ожадняла. А вода отникъде не ромоляла. Тогава Яран Баба ударил с юмрук скалата и от нея бликнала буйна и бистра вода. Точно по този начин според легендата потекла вода и край Исперих, където друг великан – Демир Баба, забил меча си в скалата, защото чул молбите на хората и се притекъл на помощ като осигурил живителната течност.
В община Джебел се намира едно от най-скритите светилища, където местните смятат, че всички болести си отиват точно преди Гергьовден. Нарича се Ил кая на турски и Лековития камък на български. От турски Ил кая се превежда като Вятърния камък. Смята се, че промушвачка/промушило е издялана от хора, а силата й е най-голяма на 5-и срещу 6 май в нощта срещу Гергьовден.
На това твърде интересно и магично място трябва да се премине три пъти през проходната пещера, а след това, както на много други подобни места в България, трябва да се остави дреха или част от нея, за да остане там завинаги болестта и никога вече да не се завръща при страдащия. На Ил кая някои чуват музика – дори цял оркестър, който свири произведение на известен композитор. Други казват, че са видели нещо като летящи коли, които изчезват, когато слязат на метър по-надолу от светилището.
На малката площадка пред промушилото или в цепнатините на скалата се извършва и своеобразно „плащане“ (благодарствен дар) – оставят се дребни монети. Вторият етап от пречистващия ритуал е слизане при река Асар дере, която тече покрай крепостта Мал Асар и Вятърния камък. В реката се извършва измиване, а в малък съд се взема вода, за да се поръсят близките и домашните животни за здраве. Интересен аспект на преданието за Вятърния камък е „идването“ на странен вятър на Гергьовден, което според поверието е индикация за това, че мястото се превръща в лечебно и може да изцери от всяка болест.
Източник: в. „Уикенд“
