Родината ни е скрила по гънките си красиви и спиращи дъха места, които можем само да гледаме в захлас и да се питаме как е възможно природата или човекът да създадат нещо толкова пленително. Има обаче и кътчета, които печелят вниманието ни по-скоро с тайнството и магията, които витаят около тях.
Носени от вятъра на времето легенди и предания, необясними факти и мистериозен произход – това свързва петте места, за които ще научите повече днес.
Ако имате малко повече свободно време до края на годината, съветваме ви да се въоръжите с приключенски дух и в компанията на някой друг ентусиаст да тръгнете по дирите на тези български забележителности, обгърнати от тайнство и мистерия.
Гробницата в с. Свещари
Свещарската гробница се намира близо до село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград. Това, което различава Свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.
Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината ѝ отвътре е 4,45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Входът на преддверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.
Могила на ангел лекува в Източните Родопи
Учените смятат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване.
Църквата в Добърско
Село Добърско се намира на 17 километра от Банско и ако попаднете в него, със сигурност ще се почувствате в друг свят. То е съхранило магията на малките къщи, сякаш накацали по склоновете на планината. Легендата разказва, че едни от първите заселници по тези земи са ослепените Самуилови войници, които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. В днешно Добърско те намират лековита вода, която успокоява болките в очите им и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци.
Чудните предания не спират дотук. Наблизо и надалеч селото е известно със своята църква – „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, а изключителното около нея започва още с покровителите ѝ. Тя е единствената в България посветена на тези светци. Твърди се, че е построена през 1614 година, но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара ѝ, свидетелства, че това е станало през 1112 година. Има теории, според които тази плоча е пренесена от друго място и е знак на приемствеността,
В църквата има над 460 изображения, много от които не следват общоприетите норми. Образите на свети Димитър и свети Георги например там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-войни. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.
Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Любопитен е и броят на образите на жени светици, който надхвърля 30 и допълва причините, поради които малката църква е толкова удивителна. Това, което я прави толкова популярна, е изобразяването на сцената на „Преображение Господне”. На нея изглежда сякаш Исус е изобразен в ракета.
Средновековният град Копсис
Има обекти, които толкова дълги години са забулени в забрава, че само малцина са имали щастието да се докоснат до тях. Един от тези паметници на културата е средновековният град Копсис.
Разположен на около 2 км северозападно от град Сопот, неговите крепостни стени се издигат величествено над Стремската долина, достигайки до 12 м височина. Това е една от най-добре запазените крепости от периода на Второто българско царство. Мястото остава почти непокътнато, заради трудно проходимия път до него. В миналото са се водели множество спорове относно това къде се е намирал известният от средновековните извори град, но през 80-те години на миналия век проучвания на археолога Иван Джамбов сочат, че т. нар. Аневско кале е градът Копсис.
Интересното е, че до нас достига не само добре запазеният град, но и интригуващата история свързана с него, записана от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин. От тях разбираме, че крепостта е от изключително значение в годините на политически сепаратизъм във Второто българско царство, настъпили вследствие на татарската хегемония.
Може би всеки, който обича романтичната обстановка, историята и спиращите дъха гледки, напомнящи за филма „Властелинът на пръстените“, трябва да отдели някои от почивните си дни, за да посети това уникално кътче…
Мъглижкия манастир „Св. Николай”
Мъглижкият манастир „Св. Николай” се намира на 2 км северно от град Мъглиж, Казанлъшка духовна околия. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса в жилищните сгради: „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Архангел Михаил”.
За възникването на Мъглижкия манастир „Св. Николай” днес черпим сведения единствено от предания и легенди. Най-разпространеното от тези предания гласи, че манастирът е възникнал по времето на цар Калоян. Царят, с помощта на местното население, успял да разбие латинците, предвождани от Балдуин. В знак на благодарност той дал пари да се съгради Мъглижката света обител. Доказателство за битката с латинците е строителството на преградната стена Калоянка в Мъглижкия Балкан.
Необикновеното пътешествие на уникалната планинска жаба
Втора легенда за възникването на Мъглижкия манастир е записана в района на село Розовец, община Брезово в област Пловдив. През Средновековието край днешното село Розовец имало три манастира. Два от тях носели името „Св. Никола”. Османските нашественици правели многократни опити да превземат манастира, но били отблъсквани от монасите и хората в него. Според легендата, през една мъглива нощ по време на обсада на манастира част от калугерите успели да се измъкнат под носа на турците. Те отишли в село Мъглиж, където основали нов манастир и го нарекли със същото име „Св. Никола”. Говори се, че не всички монаси отишли в Мъглиж, част от тях станали хайдути.
Трета, но малко известна версия за възникването на Мъглижкия манастир гласи, че той е възникнал по времето на цар Самуил. Според запазени предания сред местното население, Мъглижкият манастир е на два пъти опожаряван от кърджалиите.
Страшното езеро
Страшното езеро е езеро, разположено в Рила на 2465 m надморска височина. Езерото е дълго 200 m, широко 75 m и дълбоко до 2 m, а площта му е 14,4 дка. То е най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус на Мальовишкия дял.
Кратката история описва как езерото непрекъснато привличало различни художници, които искали да изобразят красотата му чрез изкуството. Един ден обаче неочаквано се разразила буря, която осуетила плановете на един от тях. Той събрал част от нещата си и тръгнал да бяга надолу, за да се спаси. По пътя обаче срещнал друг запленен от красотата на езерото художник. Това, което се чуло били думите: „Нагоре е страшно! Страшно е!“ Оттогава хората започнали да го наричат Страшното езеро, пише Една.бг.
