Лудогорието е разцъфтяло в ослепителни есенни цветове. Плодородните полета си почиват в очакване на снежната премяна. Хората в Разград се радват на кратките моменти през деня, когато слънцето плахо пробива сред облаците и прави разходката в центъра на града приятна наслада. Времето върви, не спира, сезоните се сменят. Така е било и така ще бъде. Свидетел на безкрайния природен цикъл от 1864 година насам е величественият часовник в сърцето на Разград. Куполен покрив и дъгообразни корнизи – именно тези елементи създават уникалния облик на кулата, която наподобява църковна постройка.
Оригиналният механизъм, който е движел ритъма на занаятчиите и търговците в града преди векове е подменен. Настоящият обаче отново е механичен и изисква постоянна грижа. Повече от 3 десетилетия това прави местният часовникар Илко Колев.
„Преди 2 седмици си намерих първия договор с общината от 1991 година. Аз съм часовникар по професия, машинен техник по занаят. Просто ми доставя удоволствие да се грижа за всякакви механизми”, каза часовникарят Илко Колев.
Веднъж седмично машината се навива. Периодично майсторът капва специална смазка по движещите се колела и оси. След основния ремонт, извършен от Илко Колев и софийския му колега Георги Милчев, рядко се случва градският часовник да спре. В един от редките такива случаи причината се оказва особено интересна, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
„Получавам обаждане, че часовникът не работи. Идвам тук. Гледам, гледам… Даже не съм си представял, че може да се случи нещо такова. Има едни големи черни бръмбари. Дошли тук и застанали точно на зъбните колелета. Застанали там и зъбните колелета не могат да се въртят. И часовникът спрял! – Хората следят ли часовника? Следят го постоянно. Хората, които работят на пазара, които живеят и работят наоколо – гледат. Повечето гледат циферблата”, добави той.
В по-новата ни история кулата е изградена наново от уста Тодор Тончев. Каменните стени са дебели 1 метър, височината с дървената пристройка е малко над 26 метра. Според преданията валията на Дунавския османски вилает Мидхат паша можел да вземе главата на майстора, ако не хареса часовника. Турският държавник обаче одобрил кулата на Уста Тодор и му платил с жълтици. Потомък на даровития строител е Данче Бозаджиева.
Светлинно дрон шоу озари небето над „Абритус“ за финала на фестивала „Белите нощи на Разград“
„Мой прародител е дал нещо толкова ценно за града. Построил е една от забележителностите на Разград. Винаги когато мина покрай кулата изпитвам гордост, изпитвам радост и наслада. Обичам да я снимам, защото е красива през всеки сезон и по всяко време”, посочи тя.
Любителят фотограф Данче Бозаджиева е сред хората, които имат най-голяма заслуга България и светът да видят забележителна вековна постройка, превърнала се в емблема на Разград.
