Тя е защитник на резервата Ропотамо
Ропотамо е резерват, разположен на около 50 km южно от град Бургас и на 80 км от Несебър, в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество забележителни и уникални природни обекти, като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко.
Различни скални феномени, мочурища и блата могат да бъдат видяни в защитената територия. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
Самата река Ропотамо се е образувала от сливането на реките Росенска и Церовска, като за нейно начало се смята изворът на Церовска река в Cтранджанския рид Босна. Що се отнася до името на реката съществуват няколко версии за него.
Според една от тях тя е кръстена на гръцката богиня „Ро“ (тичам) и „потамо“ река, която била толкова красива и пеела толкова очарователно, че успяла да убеди пирати да напуснат в мир района, вместо да го плячкосат. Друга пък твърди, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос (от гр. „Калугерска река“).
Друга част, която определено привлича вниманието на посетителите към резерват „Ропотамо“, е лиманът на самата река – там цари великолепно природно и животинско богатство, както и неописуемо спокойствие.
Въпреки това може би най–популярната и търсена забележителност в резервата е мистичното скално образувание „Лъвска глава“, обявено за феномен през 1947 г.
Местността носи и името Вълчаново кале, защото мнозина смятат, че тук е било убежището на легендарния войвода. Дори според една легенда тук има заровен кладенец, пълен със жълтици, закопани от самия войвода, след като завладял турски кораб в устието на Ропотамо. На това място е открита и втората в България пещера-утроба.
Това са пещери, в които през определени времеви интервали прониква слънчев лъч. По този начин траките си представяли символичното оплождане на Земята от слънчевия бог, което създавало новата година и осигурявало плодородието. Във вътрешността й са открити керамични предмети от ранножелязната епоха (Х-VI в. пр. Хр.), както и каменно ложе или олтар, намиращ се в най-отдалечената част на пещерата и издялан от човешка ръка.
