Народните вярвания разказват, че там горе, на 2166 метра в Балкана, се намират хамбарите или житницата на Крали Марко. Затова до 1942 година едно от най-високите била в Стара планина е било известно като „Амбарица”. Днес вратата към алпийската част на Стара планина носи името на Апостола на свободата Васил Левски.
Към върха има няколко подхода. Поемаме нагоре през подбалканския град Сопот по най-дългата седалкова въжена линия в България. Към днешна дата лифтът ни издига до почти 1400 метра в местността Почивалото, където е разположена междинната станция, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
Въжената линия е с особено живописен маршрут. Реално се качваме над старопланинския горски пояс, директно в алпийската част на планината.
Оттук следваме стръмния черен път към втората станция на лифта и близката хижа „Незабравка“. Ако човек не бърза и се наслаждава на прелестната планинска идилия, наклонът не е толкова труден. Върви се предимно по открити места с гледки към Карловската котловина в подножието. За кратко преди хижа Добрила пътят е сравнително равен и под горска сянка, безценна в летните горещини.
Час и половина след пътуването с лифта пред нас е една от най-високо разположените хижи в Централен Балкан. От едната ѝ страна се издига покритият с иглолистна гора връх Добрила, от другата – в далечината виждаме голото било на връх Левски.
Стара планина – красота, величие и богата история
Този кръстопът на планински маршрути е исторически свързан с апостола на Свободата. Васил Левски е минавал оттук на път към Северна България, за да създава революционни комитети.
От върха ни делят само 2 километра. Скромно разстояние, което обаче преодолява около 400 метра денивелация. Стръмно и изморително изкачване, което обаче предлага неповторимата атмосфера на просторните алпийски пейзажи в най-високата част на Стара планина.
Връх Левски не е от онези скалисти и почти непристъпни зъбери. Напротив, билото е голо и обло с 360-градусов поглед към цяла България. Най-впечатляваща е панорамата в източна посока към съседния връх Малка Амбарица и живописната поредица от двухилядници, в края на която се извисява първенецът на Балкана – Ботев.
На билото е изграден малък метален заслон, който приветства всеки гост в този планински рай. Обзавеждането е достатъчно да даде необходимия подслон при лошо време.
Дневникът на заслона е тетрадка, в която всеки може да остави пожелание или пък някакво послание. Някой е празнувал рождения си ден тук. Други са се наслаждавали на залеза от върха. Хора от цяла България, от цял свят дори.
Разходка до покрива на Осоговската планина
Левски е популярен и посещаван връх по туристическия маршрут „Ком-Емине”. Въпреки изтощителното изкачване, тук горе, в прегръдките на величественият Балкан, човек има усещането, че е покорил планината.
С добра огранизация преходът от Сопот догоре и обратно би могъл да се извърви за 1 ден. Като изключим изморителното изкачване, през цялото време се върви по утъпкани пътища и пътеки, без опасни участъци.
