Странджа била умна и работлива девойка, смела като момче, но и твърде скромна. Не обичала хорското внимание. Затова и жених за нея така и не се появявал. Минавали годините, останалите девойки се омъжили, само Странджа била сама.
Решила да избяга от всички, които я познавали, за да не чува непрекъснато въпроса кога и тя най-сетне ще се задоми. С нея тръгнали и най-близките й приятелки със своите семейства. Заселили се на едно тихо и спокойно място и заживели щастливо и необезпокоявано.
Местността била красива и скоро от близо и далече започнали да идват нови заселници. Странджа се грижела за тях, както майка се грижи за дечицата си.
Легендата за Кръстова гора
Понякога се преоблича като овчар яхвала кончето си и препускала към морето. Хвърляла се във водите му и плувала като същински делфин. После се връщала в селото, спирайки се да поговори с всеки селянин, когото срещала, и да му помогне, с каквото може. Скоро всички заговорили за тази удивителна девойка.
Мълвата за нея се понесла надлъж и нашир и започнали да прииждат женихи. Странджа обаче не искала никого. Искала да живее тук, със своите хора. Един ден дошли пратеници на султана – сто чернокожи мъже, яхнали сто черни коне. Най-отпред яздел самият султан – с червена качулка на главата, златни синджири по себе си и цяла колесница със скъпоценни камъни. Султанът и мъжете отишли в дома на Странджа и без да я питат, заявили, че са дошли да я вземат.
Легендата за нос Емине
Падишахът я искал за своя харем. Страх сковал сърцата на всички. Странджа изпаднала в отчаяние – не искала такава съдба за себе си. Вдигнала поглед и отправила молитва към небето. В този миг се разразила страшна буря.
Всичко се разтресло, реките се вдигнали и прозряли сушата, земята се нагънала. Гръмотевици раздирали въздуха, пише „Галерия“. Когато всичко утихнало, от султана и неговата свита нямало и следа. Удавили се в морето и затова водите му почернели. А Странджа се превърнала в планина – вече никой нямало да може да я принуди да отиде другаде и тя щала завинаги да пази земите си.
