Село Жеравна е един от символите на България. Със своите 330 къщи в ранновъзрожденски стил селището е резерват повече 50 години. Никои от уникалните домове са над 300 години. Малко от тях са отворени за туристи.
Повечето стоят със спуснати дървени кепенци и навяват тъга или безразличие. В Жеравна обаче има с какво да се гордеят както местните около 300 жители, така и родни и чужди любители на старини.
,,Старопланински легенди“ разказват за това място, царица Марийче го освобождава от данъци
Тук е роден майсторът на словото Йордан Йовков. На родното място той посвещава мнго от разказите си. Историците на родната история обичат да казват, че Йовковите ,, Старопланински легенди“ не биха били това, което са, ако я нямаше Жеравна.
Има обаче една легенда, ковто не е станала част от приказния свят на Йовков. Това е легендата за любимата съпруга на султан Мурад Първи – Кера Тамара, по-известна в Цариград като българската царица Марийче.
Жеравненските земи били нейни като сестра на цар Иван Шишман. Тя била принудена да стане жена на султана, но направила всичко възможно да облекчи робството за своите земи и хора.
Живописното село се намира на около 330 километра от София и на 1 час път от морето
От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук османците не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и да го водят.
Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненците прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград.
Тези условия през време на робството допринесли много за икономическия възход на селото, отбелязва изследователят на Жеравна Аня Нягулова. В замяна на правото да не плащат данъци турците поискали да се съборят укрепленията, които ображдали Жеравна по хълмовете наоколо. Това било сторено.
Освобождаването от данъци позволило на хората в Жеравна да се замогнат. Жителите забогатели, започнали да строят къщи, като вземали майстори от Загоре, Трявна, Габрово, Дряново. Благоустроили улиците с камък, построили красиви чешми с надписи.
Родната къща на Йордан Йовков днес е музей
Характерната жеравненска къща е изградена изцяло от грубо обработено дъбово дърво с дълбоки до 2 метра стрехи и дървени капаци на прозорците. Повечето от тях са с богати дърворезбовани апликации по стените на стаите, таваните, вратите, прозорците и мебелите.
Турците започнали да наричат ,,Малкият Пловдив“. Централното място на площада заема монументалната фасада на Стефантоневата къща. В една от най-известните местни къщи е роден писателят Йордан Йовков. Тук е уредена музейна експозиция и ръкописи от най-значимите му творби.
Впечатляваща със своето майсторско изграждане е къщата на възрожденеца Сава Филаретов, която е богато украсена с изящни дърворезби. Запазената вътрешна уредба дава възможност да се добие представа за начина на живот в българското село през възрожденската епоха.
Къщата музей на Руси Чорбаджи – един от най-богатите хора, се намира в центъра на селото. Строена е преди около 300 години с гостна, всекидневна, кабинет, спални.
Автор: Силвия Драгомирова
