След като през лятото на 1552 г. град Тимишоара в Западна Румъния е завладян от османците и губи свободата си и всичките си християнски ценности, през октомври 1716 градът е превзет от австрийците и освободен от принц Евгений Савойски, а през 1733 г. император Карл VI премества седалището на епископата на римокатолическата епархия от Сегед, Унгария, в Тимишоара, като решава да построи катедрала, епископски дворец и къщи за каноници, предава за БТА румънската агенция Аджерпрес.
Строежът на катедралата приключва през 1773 г., според Националния музей на Банат.
Предполага се, че проектът за катедралата е на известния виенски архитект Йозеф Емануел Фишер фон Ерлах (1693-1742), като внушителната й конструкция дава и името на площада до 1919 г. Катедрален площад.
Легендарен замък в Румъния отваря врати
След 250 години римокатолическата катедрала бе реставрирана, а ремонтът й продължи четири години. Сега, когато Тимишоара е Европейската столица на културата, катедралата отново е храм за молитви и привлекателна забележителност за туристите.
Всички декоративни и литургични елементи бяха реставрирани от двама реставратори: професор Йоан Дарида и експертът по рисуване на дърво Дана Апостолаке.
Йоан Дарида казва, че по време на работата реставраторите са „открили“ ангел, „избягал от небето“, паднал върху на колоните на Купола, но досега липсата му не била забелязана от никого.
Според специалиста най-трудна е била реставрацията на скулптурите, тъй като преди е работено с „евтини и лоши“ материали.
Най-старият елемент в цялата катедрала изглежда е иконостасът от 1770 г.
Цветът на катедралата отвън съответства с тенденциите на барока при църквите от Виена и Будапеща нататък. Император Франц Йозеф заповядва да се спре изграждането на цветни църкви, но да се зачита цветът, въпреки че периодът на барока е преминал.
Румъния откри ново международно летище в Брашов
Виенският скулптор Йохан Йозеф Рослер (1700 – 1772) създава двете големи статуи в катедралата – Свети Карл Боромей и Света Терезия, както и двойката херувими в орнамента на централната част на олтара. Картината на главния олтар, Свети Георги на кон, борещ се с дракона, е дело на директора на Академията за изящни изкуства във Виена Михаел Ангело Унтербергер (1695 – 1758).
Сред съкровищата на катедралата в Тимишоара са сребърният полилей от главния олтар (т.нар. „Вечна светлина“), изработен от виенския бижутер Йозеф Мозер, голямата, позлатена монстранция, няколко чаши, сребърният церемониален кръст на катедралата.
Часовникът на кулата е дело на часовникаря от Тимишоара Йозеф Мартин Кидъл от 1764 г., а първият орган в бароков стил, красиво орнаментиран, е направен от виенския майстор Паул Ханке през 1757 г. и е заменен в края на XIX век.
