На 40 километра от София, край родното село на Елин Пелин Байлово, има пещери, за които се предполага, че са били древна лунна обсерватория. Възрастта на тази прастара лаборатия с рисунки се изчислява на повече от 7 хиляди години.
В нея жреците са отбелязвали с безкрайна прецизност лунните фази, водени от голямата отговорност да дават най-точните съвети напътствия за отглеждане на реколтата и изхранване на хората.
Смята се, че живеелите по тези земи преди хилядолетия са познавали зависимостите между фазите на Луната, развитието на растенията, животните и бременността при хората.
През 80-те години на миналия век са открити каменните „записки“ в дотогава непроучените байловски пещери. Ентусиазирани пещерняци се натъкват на недокосвани от съвременния човек уникални исторически сведения. Експедицията започва от проникването в една малка карстова пещера с почти яйцевидна форма под склона на пътя към село Байлово, известна като пещера №2961.
Кайлъка крие хазната на Второто българско царство
Тя е изписана с рисунки по цялата си височина, а рекичката до нея е ориентирана по посоките на света. Чудейки се дали това е природна даденост или намеса на праисторическия човек, пещерняците обстойно я изследват.
Установяват, че е естествена и съвсем малко пригодена от прачовека древна наблюдателница – обсерватория.
Тракийските племена наблюдавали Луната, издълбавайки лунни дискове в скалата. Специалистите вярват, че става въпрос за Луната, а не за Слънцето, ащото само тя мени формата и фазите си. В Байлово са открити 289 лунни фази – издраскани, вдлъбнати, изпъкнали. Някои от дискотеке са напълно изпълнени. Предполага се, че така е отбелязано лунно затъмнение.
Епохата е около 6-5-о хилядолетие преди Христа. Много по-късно пещерняците откриват подобни лунни обсерватории съвсем близо до София, край видинското Арчар в Дунавската равнина, на Белинташ в Родопите, отбелязва в. „Уикенд“. Продължилите повече от 5 години изследвания край Байлово установяват съществуването на една от най-старите астрономически обсерватории по днешните български земи.
Какви тайни крие Конявската планина
Представлява комплекс от няколко пещери с общи функции. Разположени са в бигорна скала в ниските части на V-образното сечение на долината на река Смолска. В миналото са заобиколени от вековни дървета и множество извори. Днес от пещерите са оцелели само четири, но е много вероятно да са били повече на брой.
При една от тях древните са изсекли специална площадка, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната. Още личат пробити почти квадратни дупки, които са свързали визуално пещерите с небето и площадката за наблюдение. Този факт кара изследователите да предполагат, че пещери са били и древни светилища, в които освен наблюдения на видимите небесни тела – Слънцето, Луната и звездите, са се изпълнявали и определени ритуали, свързани с култа към различни богове, почитани в дълбока древност.
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
