В историята на алкохолните напитки има доста неясноти и рядко можем да твърдим, че е със сигурност установено коя напитка откъде тръгва. За водката и уискито спорят няколко страни, а за рома се смята, че тръгва от Индия.
През първото хилядолетие преди Христа страната се е развивала като център на древната захарна промишленост. Търговията е процъфтявала, а редом с производството на захар е избуяло и правенето на ром.
Първоначално капацитетът не е бил особено голям, но постепенно местните хора разбрали колко печеливш е бизнесът с тази напитка. Ромът е бил дестилиран от ферментирал сок от захарна тръстика и от твърд тръстиков екстракт. В технологичния процес бил използван и захарен сироп – така наречената меласа, получена като остатък при производството на захар от тръстика.
Според историците древният индийски ром притежавал силен аромат, а оцветяването се е получавало от цветя с танини. Впоследствие захарната тръстика навсякъде по света става добра изходна база за производството на ром и напитката заживява своя нов живот по цялата планета. Най-силно се е развило нейното производство в Карибския басейн и в Южна Америка, пише „Галерия“.
Установено е, че едва през 1493 година Христофор Колумб донася своето второ пътуване до Карибите растението, което променя икономиката на целия регион – захарната тръстика. През 1670 година питието придобива името ром, с което е известно и до днес.
Отлежалото уиски е незаменимо в студа
Островитяните лекували с него различни заболявания, свързани с тропическияк лимат. Моряците и пътешествениците също започнали да го използват с такива цели и така цената му се покачила доста.
После пътешествениците още повече допринесли за славата на този еликсир. Той оставал много дълго време годен за консумация, за разлика от бирата, която била доста по-нетрайна. Преминавйки през морета и океани, ромът изобщо не губел своите качества и това го издигнало много нагоре в световната алкохолна класация.
Така или иначе наред с родоначалника – индийския ром – по света са се създали много негови разновидности. Заслугата за тяхното популяризиране според историците е главно на Британския кралски флот.
