Плътни орехови платки, шоколад и вкус, който повече от век остава разпознаваем. Днес торта „Гараш“ е класика, която може да бъде намерена в сладкарници из цяла България. Но историята ѝ започва не в София, Виена или Будапеща, а край Дунав – в Русе, в един от най-бляскавите хотели на младото Българско княжество.
В края на XIX век Русе е сред най-космополитните градове в България. Дунавската търговия, железницата, консулствата и европейското влияние променят начина на живот, облеклото, архитектурата и кухнята на града.
И именно в тази атмосфера се появява името Коста Гараш.
Първите документирани сведения за Коста Гараш и брат му Иван в Русе са от 1885 г. Двамата са свързани с прочутия хотел „Ислях хане“, определян като първия гранд хотел по българските земи. Той се намирал в непосредствена близост до резиденцията на княз Александър I Батенберг и бил място, в което отсядали и се събирали представители на тогавашния политически и стопански елит.
Хотелът, в който Русе приличал повече на Виена
„Ислях хане“ не бил обикновен хан за пренощуване. Историческите описания говорят за представителен хотел с десетки стаи, голям салон, градина и обзавеждане, доставено от Виена.
Тук се сервирали ястия, които за тогавашна България звучали почти екзотично, а европейската кулинарна култура започвала да прониква в градския живот.
Именно в тази среда местната историческа традиция поставя раждането на торта „Гараш“.
Според разпространения разказ Коста Гараш създал десерт с много орехи и шоколад, без типичните брашнени блатове, предназначен за изисканата клиентела на хотела и високопоставените гости, посещаващи Русе. БНТ цитира русенски историци, според които рецептата се свързва именно с приемите за гости на княз Александър Батенберг.
От Русе по-късно Гараш пренася сладкиша и в София, където го предлага в хотелска сладкарница. Така името започва постепенно да излиза извън пределите на дунавския град.
Но кога точно е направена първата торта? Тук започва загадката
Именно този детайл прави историята още по-интересна.
Днес Русе официално свързва торта „Гараш“ с 1885 г. През 2025 г. Общината отбеляза 140 години от създаването ѝ, а официалният слоган на празника стана „Торта „Гараш“ – Вкусът на Русе от 1885 г.“.
Има обаче и друга версия.
Русенската търговско-индустриална камара свързва появата на десерта с 1890 г., когато Коста Гараш участва в подготовката на големи официални приеми. Според тази реконструкция именно през лятото на 1890 г. тортата вероятно е била сервирана на високопоставени гости. Самият източник използва думата „предполага“, което е важно – категоричен документ за точния ден на първото сервиране не е открит.
Още по-любопитно е, че русенски историци предупреждават: няма безспорно доказателство, че оригиналната рецепта на Коста Гараш е оцеляла в автентичния си вид.
Тоест знаем човека, града и средата.
Но точният момент, в който първата „Гараш“ е поставена върху масата, остава покрит с шоколадова мистерия.
От елитен хотел до сладкарниците на цяла България
Следващите десетилетия превръщат „Гараш“ от изискан хотелски десерт в част от българската сладкарска традиция.
Историческо изследване, публикувано в Русе, посочва, че рецепти за торта и крем „Гараш“ вече се появяват в българска кулинарна книга през 1936 г. По-късно, особено с развитието на луксозния туризъм след 60-те и 70-те години, тортата влиза трайно в професионалните сладкарски рецептурници.
И постепенно се случва нещо любопитно.
Името „Гараш“ оцелява, дори когато повечето хора вече не знаят кой е бил човекът зад него.
Десертът става национално разпознаваем, докато неговият русенски адрес остава известен предимно на местните историци и ценители.
Русе си връща своята торта
През последните години градът все по-осезаемо започна да превръща тази история в туристически символ.
Торта „Гараш“ вече е представяна официално като част от гастрономическото и културното наследство на Русе, а ежегодният празник около нея събира сладкари, кулинари и хиляди посетители. Туристическият информационен център на града определя десерта като важен и разпознаваем елемент от местното наследство.
Това е и своеобразно завръщане у дома.
Защото зад едно парче шоколадова торта всъщност стои историята на онзи Русе, в който пристигали чужденци, отваряли хотели, внасяли виенски мебели и нови вкусове, а край Дунав се срещали балканският живот и европейската мода.
„Гараш“ не е просто торта, която Русе е дал на България. Тя е малко парче от времето, когато градът е бил една от най-отворените врати на страната към Европа.
А повече от 140 години по-късно името на Коста Гараш продължава да стои върху витрините на сладкарниците.
Малко хора знаят неговата история.
Но почти всички познават вкуса.
