Земя, изпепелявана от древни вулкани, оформили приказно красива природа. Там, където могъщите ридове на Странджа се къпят в Черно море, преди хилядолетия човекът е обитавал уникални по мащаб каменни структури, които продължават да изумяват изследователите.
Пред нас са гъстите и пълни с живот гори на Приморска Странджа, в близост до мегалитното светилище Бегликташ. Пътеките наоколо са десетки – коя от коя по-интересна. Поемаме към тайнствения град Ранули, издигнат високо над живописното устие на река Ропотамо, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
Отправна точка е една скрита сред дърветата каменна конструкция. По картите този долмен, сглобен столетия преди новата ера, е известен като „Змейова къща“. По аналог с други подобни можем смело да предполагаме, че тук почиват останките на племенен вожд.
Долменът е в началото на обширен горски масив, покриващ голяма част от пътеката към Ранули. Върви се по черен път под сянката на дърветата. Колкото повече се отдалечаваме от Бегликташ, толкова по-девствена изглежда околността.
След 30–40 минути ходене около нас вече се издигат огромните каменни блокове на загадъчния тракийски град Ранули. Селището с търговски и пристанищни функции е отбелязано в старите италиански морски карти от XIV–XV век. Човешкото присъствие тук обаче датира хилядолетия назад във времето. Най-старите конструкции са от годините преди Троянската война. По турско време крепостта е изоставена. Районът обаче става укритие на Вълчан войвода и затова днес възвишението е популярно и като Вълчаново кале.
Ако пътуваме на юг от Бургас, между Созопол и Приморско няма как да пропуснем впечатляващата Лъвска глава, която ни наблюдава от 80–90 метра над нивото на Ропотамо. Пътеката, по която се движим, ни извежда точно в сърцето на този мегалит, изграден от отдавна угаснал вулкан.
Скалите са впечатляващи като размери – огромни канари с вулканичен произход, на възраст 65–70 милиона години.
Oивият свят около Ропотамо процъфтява. Дните в края на лятото и началото на есента обаче носят по-специален заряд за животни като благородния елен.
Дяволският залив: разходка с корабче между Приморско и Китен
Ставаме неволни свидетели на „сватбения период” на благородните елени. Сега ще се опитаме да ги приближим. Ориентираме се по страховития рев и потъваме дълбоко в гората по пътечките, оформени от самите животни. Ненадейно един от ревящите мъжкари се оказва съвсем близо – готов за люта битка със съперниците си за вниманието на женските. Мъжкият е огромен.
От височината на Лъвската глава пред нас се разкрива истинското очарование на Ропотамо. Долното течение на реката целогодишно е обвито в буйна растителност. От птичи поглед виждаме горската шир, свежите поляни, мочурищата и дюните, които дават неповторимия облик на едноименния резерват.
По асфалтовия път, тръгващ от Приморско, покрай плаж Перла и пресичащ резервата, можем да стигнем до емблематичното устие на реката. От долмен „Змейова къща“ дотам разстоянието е близо 3 километра и се изминава за около 30–40 минути.
Устието на Ропотамо е сред най-живописните места в резервата. Затворено е от нос Кая в западна посока и нос Свети Димитър на изток. Заливът и плажът са закътани, често безлюдни. Точно в това се крие техният чар.
