Изкачването до Акропола – символа на Атина и родното място на демокрацията – винаги е било предизвикателство. Но през последните лета то се превърна в изпитание за издръжливост, тъй като столицата на Гърция се задъхва под тежестта на екстремни горещини.
През последните две години, когато температурите преминават 40°C, властите многократно са затваряли Акропола в най-горещите часове, за да предпазят туристи и служители. В обекта, част от световното наследство на ЮНЕСКО, почти няма сянка. Белият мрамор на Партенона отразява слънцето безмилостно, а понякога във въздуха се носи и дим от близки горски пожари.
Атина винаги е била гореща през лятото, но сега преживява рекордни температури. През 2024 г. тя се утвърди като най-горещата столица в континентална Европа. Средиземноморието се затопля по-бързо от глобалната средна стойност, алармира CNN, цитира Дир.
Очаква се тази година Атина да приеме 10 милиона туристи – рекорд. Повечето от тях ще пристигнат през юли и август, когато жегата е най-екстремна. Това създава напрежение – не само за инфраструктурата и водоснабдяването, но и за местните, които усещат нарастващата инфлация и изместване от града заради скъпите имоти и натиска на туризма.
В гръцката преса се появиха тревожни гласове, че страната „рискува да загуби лятото си“, жертвайки бъдещето в името на туристическите печалби.
Адаптация или криза
Въпреки предизвикателствата, надежда има. Според кмета на Атина Харис Дукас, устойчивостта вече е въпрос на оцеляване. Градът предприема редица краткосрочни мерки: системи за ранно предупреждение при горещини, сенчести зони, климатизирани обществени помещения и дори фонтани за охлаждане.
„Туристите често подценяват жегата“, казва екскурзоводът Ирис Плайтакис. „Не носят шапки, не пият достатъчно вода, а Акрополът няма сянка.“
Топлинните вълни вече са отговорни за над 80% от смъртните случаи, свързани с климатични явления в Европа, според Европейската агенция по околна среда.
Градът търси дългосрочни решения
Атина е сред най-гъсто населените и най-слабо озеленените градове в Европа. Населението ѝ е и едно от най-възрастните – група, особено уязвима към екстремни горещини.
През 2021 г. градът стана първият в Европа с „главен отговорник за топлината“, който координира мерки срещу климатичната криза. Засадени са 7000 нови дървета, с план броят им да достигне 28 000. Създават се „зелени коридори“, микролеси, и се изграждат нови зелени площи в гъсто населени квартали като Кипсели.
В предградието Халандри се възстановява древен римски акведукт за напояване и охлаждане. Спестяването на вода ще достигне до 100 000 куб. м годишно, казват местните власти.
Ролята на туризма – възход и натиск
Туризмът изигра ключова роля в икономическото възстановяване на Гърция след кризата от 2010 г. Но сега поражда нови проблеми – пренаселеност, поскъпване на живота и прекомерен натиск върху природата.
По крайбрежието цените на имотите са скочили, голяма част от тях вече са в ръцете на международни инвеститори. Много сгради се превръщат в луксозни хотели, които консумират още повече енергия и вода – ресурси, с които Атина разполага ограничено.
Въпреки това, градът продължава да се развива. Най-амбициозният проект е трансформацията на старото летище Елиникон в зелен мегапарк и модерен комплекс с небостъргачи и луксозни жилища. Очаква се паркът да се превърне в най-голямата зелена площ в града и да привлича над милион туристи годишно.
Атина също така се обръща към морето – разширява се южно към така наречената „Атинска ривиера“, зона с плажове, ресторанти и курорти.
Предизвикателството
Атина е на кръстопът – между нуждата да защити гражданите си и желанието да посреща милиони туристи. За да съчетае и двете, ще трябва да събори част от бетона, да инвестира в устойчиви решения и да преосмисли как изглежда животът в горещия град на бъдещето.
Както казва урбанистът Хуанхо Галан: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш няколко яйца. Атина ще трябва да жертва част от миналото си, за да има бъдеще.“
