,,Света Куртулещица“ не съществува в пантеона на светците. Но живее в едно българско село. Така жителите на Паталеница наричат своята църква, която иначе си има име и покровител – свети Димитър.
Храмът е паметник на културата от национално знчение и една от малкото добре запазени кръстокуполни църкви в България. Надпис върху мраморна плоча разкрива, че е построена преди повече от 10 века, а местните хора знаят, че храмът никога не е разрушаван.
Църквата ,,Свети Димитър“ в Паталеница е заровена в началото на робството
От този факт идва и неофициалното име на святото място – ,,Света Куртулещица“. Куртулисам е диалектна дума с няколко значения – кротвам се, успокоявам се, отървавам се, избавям се, умирам. Църквата ,,Свети Димитър“ в село Паталеница се избавя от разрушение по време на турското робство, което е цяло чудо.
Историята за това куртулисване вече има легендарен характер, Началото на чудната история е в началото на робството, когато селяните спасили своя храм, като го заровили целия в земята. Има обаче и предположения, че църквата е осквернена от поробителите, защото очите на светците от най-ниските места по стените са избодени, докато на тези по високите места образите не са докоснати.
Църквата е открита, случайно през 1847 г. след като буря събаря едно дърво. Под него зейва голяма дупка. Разбира се, има и варианти на историята – че овчар случайно пропаднал в дупка на дървото, докато търсел заблудената си овца. Викал за помощ и като дошли да го спасяват, селяните установили, че дупката е вътрешността на храм.
22 години селяните изравят най-стария си храм
Започнали да копаят и правели това цели 22 години, Копаели тайно, защото още било време на робство. Местнивт чорбаджия бил нещо като председател на инициативния комитет за изравяне на заритата църква.
Работели по святото дело млади и стари, мъже и жени с изключение на децата и старците. На големи празници селското хоро стигало до църквата и се извивало около нея. Така едни починали, други се родили и старият храм най-сетне бил изкопан.
Нарекли го на свети Димитър, въпреки че по-късно станало ясно, че близо до него имало още по-стара църква на свети Пантелеймон. Местните смятата, че именно от този светец идва името Паталеница, затова и съборът на селото е в Деня на свети Пантелеймон – 28 юли.
Докато копаели, в зарития храм открили мраморна плоча с надпис. ,,Направи се от Григорий, протосватарий и дукс на Пловдив Куркуа 1090 г.“ Има предположения, че ,,Куртулещица“ идва точно от ,,Куркуа“. Нощом храмът излязъл из под земята, хората започнали да го наричат ,,Света Куртулещица“ – избавена, спасена от вековната тежест на затворничеството под земята църква.
Църквата ,,Свети Димитър“ в Паталеница повече от 4 века стои скрита под земята
Професор Атанас Божков поставя ,,Света Куртулещица“ (,,Свети Димитър“) в Паталеница редом с Боянската църква заради ,,живите, енергични, деятелни лица на светците, на тревогата в погледа им, на добродушния израз на очите им или ан гнева им“.
Цели четири пластта със стенопици има в църквата и немалко от тях са съсипани по разни причини. Но и тези, които са останали, са изключителен образец на църковна живопис. Малко сле пълното разкриване на затрупаната църква тя е разширена. Това става през 1870 г., за да побере храмът всички вярващи.
В Паталеница до днес се забавляват съсъ своя местен виц, родил се след възкръстването на ,,Света Куртулещица“. Той разказва как селяните се предупреждавали шеговито да не правят през пролетта много дълбока оран по нивите, защото като нищо може да изскочи я църква, я римско имане и заради това им вземат земята.
Основанията за тези шеги са съвсем реални – около Паталеница личат останките на още 7 храма, а най-голямата църква в селото е ,,Успение Богородично“. На километър от селото се въргалят камъните на римската крепост Баткунион. от които днес са останали основите на две концентрични оградни стени, е защитавала най-големия средновековен град в Пазарджишко – Баткун.
Времето отдавна е заличило величието на това селище, което в древните византийски хроники е наричано блестящ и богат град. Днес не съществува и селото Баткун, обединено преди около половин век с Паталеница. Спомен за него е само Баткунският манастир.
Автор: Силвия Драгомирова
