В Скано, средновековно селце, скрито дълбоко в дивите планини на региона Абруцо, една жена живее така, сякаш времето е застинало и пази вълнуващата история на отминалите години. Маргерита Чиарлета, на 94 години – остроумна, колоритна – е последният човек, който носи традиционното облекло на Скано, датиращо от векове, всеки ден, разказва в свой репортаж CNN, предава Дир.
Туристите, които се разхождат по калдъръмените улички, не идват само заради планинските гледки или богато украсените църкви. Те идват, за да открият „Нона Маргерита“, или както я наричат местните — „Последната кралица“.
Често те обикалят селото, чукайки по вратите, докато най-накрая я намерят и я молят да се снимат с нея. Но Чиарлета избягва светлините на прожекторите. „Не съм суперзвезда“, настоява тя: Аз съм просто обикновена баба, горда със своите селски корени“.
Чиарлета носи същия стил тъмна вълнена рокля с дълги черни ръкави и памучна лента за глава от 18-годишна възраст, разказва самата тя пред CNN. „Винаги съм харесвала тази рокля, горда съм да я нося“.
Векове наред това е било едно от двете облекла, носени от жените в Скано. Едното — семпло, ежедневно облекло за работа на полето и домакински задължения, което Чиарлета носи днес. Другото — по-сложно, бродирано облекло с богато украсен корсаж и шапка, отразяващо социалния статус, носено в неделя за църква, както и по време на фестивали и религиозни празници.
Няколко местни жени все още обличат пищните дрехи по време на паради и празненства. Само Чиарлета носи същите работни дрехи на предците си, ден след ден. Тя се придържа към традиционното ежедневно облекло, дори в неделя, редувайки няколко варианта всяка седмица – някои черни, други тъмносини с бели акценти.
„Това беше и все още е моето обикновено ежедневно облекло“, казва Чиарлета.“На съпруга ми никога не му е харесвало, но това не ме спря да го нося всеки ден, както когато работех на полето, така и по време на празници“, добавя тя.
Чиарлета е живяла в село Скано през целия си живот. След като двете й сестри, които също се обличали традиционно, наскоро починали, Чиарлета остава последната жена в Скано, която все още носи традиционно облекло. Новината за уникалния й външен вид скоро се разпространява от уста на уста извън селото, като в крайна сметка достигна и до социалните мрежи. Местните власти сега лобират пред ЮНЕСКО тези костюми да бъдат признати като част от нематериалното културно наследство.
Чиарлета е родена в Скано и никога не го е напускала. Живее в същата каменна къща от 1950 г. и, въпреки напредналата си възраст, продължава да се справя с ежедневните си задължения без помощ, като само от време на време използва бастун.
„Всичко правя сама“, казва тя. „Сутрин върша всички домакински задължения, чистя градината, готвя и излизам за кратка разходка. Прекарвам време и разговарям с приятели, съседи и семейството. Понякога се разхождам из полята над селото.“
Отказала се единствено от любимото си всекидневно заниамание – да посещава местния бар за сутрешно еспресо.
Когато внуците й идват на редовни посещения, тя обича да готви ръчно правена паста „сфолия“ и ньоки с листа от ряпа — местен специалитет в Абруцо. В замяна те й помагат да отблъсква непоканени туристи.
„Те са прекрасни, постоянно се грижат за мен. Много съм щастлива, че ги имам“, добавя тя.
Да бъде туристическа атракция невинаги й е приятно. Чиарлета е гонила телевизионни екипи и, макар да посреща повечето посетители и да е спокойна, когато я снимат за Instagram, веднъж е прогонила туристи, които се промъкнали през отворената й врата.
Голямата грешка, която туристите в Италия правят, когато поръчват храна
Гласът й е ясен, очите й — живи, изреченията й — кратки. Чиарлета говори на традиционния италиански, вместо на диалекта, който някои по-възрастни местни използват, за да отблъснат външни хора. Тя е любезна и гостоприемна, но само при нейните условия.
„Тъй като съм последната, която носи този костюм, хората идват, за да ме снимат“, казва тя. „Но понякога тези туристи са твърде много и това може да бъде досадно.“
Чиарлета е свидетел на огромни промени през годините. Векове наред Скано е било процъфтяващо село, с богати земеделски семейства, които се надпреварвали да строят пищни имения, църкви и фонтани. Тесните му улички са лабиринт от барокови, романски и готически палати, разположени до скромни жилища, които приличат на сцени от рождественска картина.
Но обезлюдяването е опустошило градчето. От над 4000 жители през 1920-те години, днес са останали само около 1600. Семействата са избрали градовете или чужбина — мнозина са заминали за САЩ — в търсене на работа и по-добър живот.
Чиарлета казва, че на 94 години все още е много активна, но й липсва изчезващото чувство за общност в селото. Животът, който е познавала в младостта си, отдавна е изчезнал. Тогава Чиарлета прекарвала дните си в пасищата високо над Скано, като се грижела за овцете, събирала дърва, отглеждала различни култури и прибирала реколтата.
„Преди работехме здраво, сега тази работа свърши. Беше труден живот, но всички бяхме заедно“, казва тя. Дълбокото чувство за общност и здраво вкоренените съседски връзки вече са изчезнали.
„Липсват ми някои изгубени традиции, липсва ми съпругът ми, който почина, и липсва ми времето, когато имаше повече хора и съседи и винаги ядяхме заедно“, казва тя. „Никога не бях сама. Днес понякога съм сама.“
Въпреки загубата на семейство, приятели и начин на живот, Чиарлета казва, че не е нито носталгична, нито тъжна за отминалото време. Наслаждава се на модерните удобства и по-комфортния живот, който прогресът й е донесъл.
