Всеки ден, точно когато слънцето залязва зад оживения южен бряг на Тенерифе, един единствен ферибот, с малка група чуждестранни туристи на борда, отплава от тихо пристанище, скрито в сянката на курортното крайбрежие. За да достигне крайната си точка, на около два часа и половина път, лодката се насочва на запад през бурните води на Атлантическия океан, следвайки открит и труден морски маршрут, предава CNN.
Ел Йеро е най-отдалеченият от Канарските острови на Испания и някога е бил смятан за края на познатия свят и последната суша, която Христофор Колумб е видял преди пътуването си към Америка през 1492 г. Днес островът привлича малко, но любопитни пътешественици.
Канарските острови – лято, което никога не свършва
Докато острови като Тенерифе, Лансароте и Гран Канария посрещат милиони туристи, Ел Йеро остава почти недокоснат. През 2024 г. Тенерифе е посетен от над шест милиона чуждестранни туристи, докато Ел Йеро е привлякъл едва около 4100. Причината е липсата на големи курорти, ограничените туристически маршрути, както и отсъствието на директни полети и хотелски комплекси.
Островът е достъпен основно с ферибот или малък витлов самолет от Тенерифе или Гран Канария, а ежедневието там е белязано от минимална инфраструктура – един-единствен светофар и често нестабилна мобилна връзка. Именно тази изолация обаче създава усещането за автентично приключение, където природата и местните хора определят ритъма на живота.
Ел Йеро, известен като „островът на 1000 вулкана“, има разнообразни микроклимати върху малка площ от малко над 100 квадратни мили. Около 12 000 жители живеят сред стотици кратери, лавови полета, облачни гори и тюркоазени води, които оформят един от най-необичайните природни пейзажи в Европа. Островът постепенно развива устойчив туризъм, земеделие и енергийна самодостатъчност, като същевременно се стреми да запази своя спокоен и автентичен начин на живот.
