Осмарските скални манастири – Земята е наситена с енергия в различни вибрации, които едни усещат силно, други никак. България е един от районите с най-високи вибрации и не е случайно, че в нея ясновидците са много. Много са и необикновените места в страната, често определяни като свещени.
Някои казват, че цялтата българска земя е такава, но тук отново ще цитираме Внага. Пред не един и двама души, посетили я в Петрич и Рупите, тя потвърждава интересен и показателен факт за Шуменското плато.
Енергията е по-голяма само в Рупите, Царичина и Мадара, казва пророчицата
Рупите, Царичина и Мадара са местата с най-силна енергия в България според пророчицата. Веднага след тях тя подрежда Осмарските скални манастири. Източниците на това твърдение на петричкия феномен са няколко, така че едва ли става въпрос за поредната измислица, която Ванга никога не е изричала.
Село Осмар има необикновено разположение – намира се между старите столици Плиска и Велики Преслав. Колкото и да е изучаван районут, още има какво да се открива, обяснява и тулкува, убедени са изследователи от разллични направления на знанението. Именно в Осмар и около него строят резиденциите си първите владетели на българската държава.
Потвържденията са открити недалеч Осмар и село Хан Крум, където аул има Омуртаг. Чталарският наднис на кана строител е направен около 822 г. и според проф. Васил Златарски гласи: ,,Великият хан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая да пребъдва в лагера на Плиска, той построил аул – дворец на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкустно мост на Туча отзад аула; а в самата крепост постави четири стълба между стълбовете два медни лъва“.
Тук са живели исихасти по време на Втората българска държава
Пак в този район между Осмар, Хан Крум, Троица се намира онова силно енергийно място – четвърто по мощ в България, за което говори Ванга. Това са Осмарските скални манастири. Те са спомен за разпространението на исихазма по нашите земи във времето на Втората българска държава. Това, което толичава исихастите е, че те само правят връзка с висшите духовни светове, с Единния Бог.
Не се нуждаят от църква и посредник – нещо, което е близкото бъдеще на човечеството, твърдят посветени в Третата тайна на Богородица от Фатима. Осмарските скални манасттири са разпръснати и представляват съвкупност от монашески килии. Най-озадачаващото при тях е, че са дълбани на повече от 10 метра над земята в отвесни скали. Явно вярата и смелостта на монасите са били много силни.
Пиринските езера блестят с красота и чистота
Още по-голяма сила на духа се е изисквала да се живее по тези места и ежедневно да се изкачват стърмни висини. Но явно си е заслужавало, след като районът повече от 2 века е бил убежище на исихасти. Смята се, че с падането под турско иго или в началото на робските времена манастирите са изсотавени.
Скалното Око може да се приеме и като такова на животно, чиято муцуна ясно се очертава от камъка
Но и до днес районът на скалните килии има необикновено излъчване и вибрации, от които на някои им се доспива, на други им става зле, а трети придобиват сила да се катерят към недостъпните останки от средновековни църкви и жилища. Местните хора, а и екскурзоводите, винаги предупреждават, че катеренето по отвесните скали до килиите е изключително опасно и е забранено с оглед на сигурността и безопастността на човешкия живот.
Повечето монашески обитатели не са устояли на природните стихии и днес са полу или изцяло разрушени, напълно недостъпни, скрити от любопитните погледи. Скалните манастири са ,,накацали;; по стръмен склон в дъното на Осмарския боаз – проход, който местното население наича Манастриската долина. През него се извива Осмарска река.
Най-големият и най-запазан от манастири е Костадиновият манастир. Издълбан е на височина около 8 – 10 метра в отвесна скала. През есента на 2011 г. е изградена метална стълба на мястото на старата дървена и така е улеснен достъпа до него. Предполага се, че манастирът се е енаричал ,,Св. св. Константин и Елена“. В него още могат да бъдат забелязани олтар и фрагменти от стенописи.
Костадиновият манастир е един от достъпните в Осмарската обител
Състои се от две отделения. Източното представлява църква с почти квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове. На върха на скалата на Костадиновият манастир се намира интересно природно образувание, наречено Окото илли Халката.
Всъщност дори неособено наблюдателният любител на природните красоти на България забелязва, че Окото или Халката е нещо като истинско око на огромна скална глава на животно. Трудно е да се определи дали то е лъв или дръго същество, но ясно личи лицето на животно.
Въпреки трудната достъпност, могат да се видят в района на скалните манастири и множество големи камъни, наподобяващи гущери, жаби, змии и други представители на животинския свят. На около 100 метра югоизточно от Костадиновият манастир е разположена друг скална обител, известна като Диреклията.
Нарече е така заради стълба на входа, който е издялан в скалата, че прилича на изкуствено приспособление за поддържане на тавана в килията. Диреклията идва от турксото наименование на укрепващата подпора – дирек. Църквата е на 10 метра от земята и е неприсъпна без съоръжения. На югоизток от Диреклията има скална обител с форма на подкова, а в местността Осмарските колонии е открит скален манастир с частично запазени стенописи.
Автор: Силвия Драгомирова, Уикенд
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
