Изключително рядък феномен в Родопите. В едно от ловните стопанства високо в планината беше забелязан снежнобял сръндак албинос. Той се е появил около местата, където се оставя храна за дивите животни през студените месеци.
На пръсти се броят хората, видели редкия бял сръндак. Сред малцината късметлии е опитният фотограф на дивата природа Цветомир Цолов, успял да заснеме албиноса отблизо.
„Бял сръндак, не само на територията на нашата страна, а и в световен мащаб, е изключително рядко да се види. Математически не може да се каже едно на милион или едно на няколко милиона. Тези снимки за мен са най-големият късмет, който съм имал в гората”, споделя той.
Уникалните кадри са заснети с цената на много студ и завидно търпение.
„Сутринта температурата беше минус 9 градуса, достигайки максимум около 1 градус. Аз в укритието прекарах 8 часа и 25 минути. Без никакво отопление, само с апаратурата. Едва на шестия час понечих да стана и леко да се раздвижа вътре”, обяснява още фотографът.
Чак на четвъртия час в укритието бялото животно плахо наднича от гората и излиза край хранилката. В такъв момент дори най-малкият шум може да го прогони обратно.
Наближаващата пролет е стопила снега и животните все по-рядко си показват муцуните на открито. Шансът да ги видим, макар и за малко, е по-голям в изградените укрития около хранилките. Накрая камерата ни успява да заснеме 3 сърни, дошли едва ли не да позират пред нея.
635 килограма тежи победителят в състезанието за най-дебела мечка преди зимния сън
Сърните обикалят около оставената храна. Една от дейностите на ловните стопанства е да се грижат за животните в месеците, когато дебелият сняг прави намирането на храна трудно. Специалистите внимателно следят животните – техният брой, възраст и поведение. Използват се и фотокапани, които снимат всяко движение около хранилките. Постоянното наблюдение позволява по-добро планиране на развитието на популацията.
Албиносът е плод на близкородствени връзки. Видимо е на поне 5 години. За това време обаче никой никъде не го е виждал. Няма как да е дошъл отдалече, тъй като сърните са уседнали животни с тесен ареал.
„Вероятно по-скритият начин на живот, по-затвореният начин на живот, особено на сръндаците, е позволил той да не се види и да оцелее в природата”, предполага инж. Здравко Бакалов от ЮЦДП.
Разнообразието на фауната в Родопите е сред многото причини да се разходим в планината. Дивите животни рядко допускат хора до себе си и в общия случай не е желателно да ги притесняваме. За сметка на това живописните планински ридове предлагат достатъчно пешеходни маршрути извън ловните територии.
Ако изберем Велинград за отправна точка, пътеките към околните възвишения са десетки. Сгушен в Чепинската котловина, градът е врата към зъберите на Пашови скали, към зелените пасища на Юндола и към цяла каскада от язовири. Съвсем близо до Велинград е географската точка, където се пресичат 24 меридиан и 42 паралел. Единствената у нас теснолинейка също минава през града, лъкатушейки по тесните дефилета към величествените Рила и Пирин.
