Седем перли, пръснати в една от най-девствените части на Родопите. На около три часа пеша от селата Триград и Мугла, потънали в буйна растителност, са очарователните Чаирски езера. В разгара на златната есен тази група малко известни водоеми на 1400 метра надморско равнище е частица от ослепителната цветна ноемврийска мозайка. Ще се изненадате да разберете, че това отдалечено кътче е сред най-ценните природни съкровища в Родопите. Част от онези 3% от нашата планета, съхранили историята на земния климат хилядолетия назад.
С годините езерата са запазили своя чар, но постепенно са загубили голяма част от кристалните си водни огледала. Историята на феномена Чаирски езера започва преди 2 милиона и половина години, когато мощни свлащища са оформили облика на района. С времето във водоемите се е събрала растителност и така заплавали островчета, запечатали ДНК-то на древна флора и фауна. Учените наричат това торф, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“.
Златоград – кътче от миналото в сърцето на Родопите
Торфът работи като своеобразна капсула на въглерод и азот. Представете си какво би се случило, ако едно такова депо се разруши. Огромно количество въглероден диоксид ще отиде в атмосферата. Ще се отдели и метан – още един парников газ.
За науката торфът е биосъкровище. Торфеният мъх например пречиства водата и е способен да задържа количества 20 пъти над своето тегло. Оказва се, че този природен механизъм е естествена защита от наводнения и засушавания.
Разхождаме се по бреговете на езерата и се наслаждаваме на есенната приказка дълбоко в родопския рид Чамлия. Наоколо белее сградата на уютната хижа „Чаирски езера”, пресечна точка за пътеките между селата Мугла и Триград. Някога в новата ни история са над езерата са изградени рибарници, от които са останали бетонни стени, паянтови мостчета и панорамна беседка. Заради отдалечеността си от цивилизацията обаче, районът е опазен от масовия туризъм. Въпреки това езерата бавно изчезват.
Ухловица – подземният дворец в Родопите, обитаван от дявола
Ако нищо не направим, това природно съкровище в сърцето на Родопите ще изчезне. По тази причина екип учени вече изследват езерата и района около тях. За да определят заплахата и да й противодействат адекватно.
В далечния Север торфища заемат до 20 процента от територията на държави като Финландия, Ирландия или Естония. У нас обаче тези биокапсули са едва една десета от процента. Глобалното затопляне, липсата на валежи и на места човешката дейност заплашват да ги заличат.
