След сериозна човешка дейност и редица климатични промени, светът остава само с едно място, където все още може да срещне сив кит, пише изданието BBC. Лагуна Сан Игнасио се превръща в последният защитен рай на сивите китове. 40-тонните животни обичат компания и често обръщат внимание на туристите, които пристигат с лодки за да наблюдават тези морски обитатели.
Лагуната се намира на западното крайбрежие на Баха, Калифорния и е единствената територия, където китовете нямат нищо против да се социализират с хората. Според повечето местни, китовете са приятелски настроени и обичат да наблюдават своите гости.
Разходката с лодка и срещата с тези левиатани не е препоръчителна за хора със слаби нерви. Приятелски настроените китове често се чешат в ръбовете на лодката, разкриват туловищата си и понякога позволяват да бъдат докосвани. От януари до средата на април, стотици сиви китове пристигат в лагуната, преминавайки повече от 19 300 километра разстояние – от ледените арктически води до топлите територии на Баха.
Лагуната е защитена и позволява на китовете да се размножават и хранят по-спокойно. Някога и в този залив се е провеждала китоловна дейност, но бързо приключва. Новите закони и защитата бързо наложиха промяна на стратегията и търсене на нови варианти за изхранване на местните. Сега всички търсят контакт с китовете, което се превръща и в основен мотив за посещение.
И мнозина остават доволни, защото китовете често водят дори своите малки за запознаване. Д-р Стивън Шварц се занимава с изследвания на морските видове и признава, че това е едно от най-важните човешки постижения в областта на морската биология, предава Дир.
Правилата за посещение на китовете са стриктни. Всеки ден има наложено ограничение до 16 малки рибарски лодки, които да навлизат в територията на китовете. Лодките трябва да изключат своите мотори, когато пристигнат в зоната и да се движат с помощта на гребла. Китовете са един от малкото видове, които разполагат с особена памет и избират дали да се покажат или не. Д-р Шварц смята, че тъй като заливът е достатъчно защитен, храната не е най-голямото им предизвикателство и китовете се доближават от скука и любопитство.
На кой гръцки плаж може да плуваме край сърнички
Предлагането на такава атракция е от особен позитив за региона, докато еко туристите се превръщат в ново движение на туристическата индустрия. Местните също са доволни от своята атракция, след като икономиката им отбелязва особен ръст в последните години. В рамките на 5 дена, повечето гости могат да посетят естествената среда на китовете до шест пъти. Опознаването на гигантите отнема векове на човечеството. През XVIII и XIX век, хората вярват, че това са дяволски и агресивни създания.
Това води до агресията и преследването им, но първият документиран случай на контакт е от мъж на име Франциско Майорал. Рибарят прави дежурната риболовна обиколка в Баха, когато кит излиза близо до лодката му. След преминаването на шока, рибарят слага ръката си във водата. Китът започва да се чеши и да наблюдава със същия интерес. Франциско е втрещен от тази среща, но по-късно повтаря опита си.
Историята започва да се разказва сред местните, а в последствие води и до други приятелски срещи. Благодарение на този човек, морската биология придобива нов облик и старата слава остава в миналото. В края на 90-те години, местните започват да предлагат това пътуване на туристите, а желаещите стават все повече. Предвид активния период на китовете, малцина остават разочаровани от своята разходка. Самите гидове посочват и какви са условията, които привличат китовете.
Не е позволено да се вика, да се хвърлят различни предмети във водата и други подобни практики. Китовете са достатъчно силни, за да се разправят с малките лодки и повечето гости трябва да бъдат спокойни и да говорят с нормален тон.
Предвид наложената практика, до този момент няма нито един пострадал от срещата, домакините просто обичат контакт с хора. Лагуната е обявена за природен резерват през 1972 г. и през 1988 г. се превръща в защитена територия за китовете. 5 години по-късно ЮНЕСКО я включва в списъка на Световното наследство.
През 1994 г. сивите китове възстановяват своята популация и са много близо до излизането от кризата. Местните се гордеят с тази атракция и се борят по всякакъв начин с индустриализацията на региона. След серия протести, опитите за създаването на солна мина са преустановени. Сред активистите не липсват и лица от хайлайфа като Робърт Ф. Кенеди Младши и Кристофър Рийвс. Рибарят Франциско Майорал умира през 2013 г. и получава посмъртно титлата „спасителят на сивите китове“.
