Памидът е винен сорт, който преди години беше изключително популярен у нас. Днес той продължава да се отглежда, но вече не в толкова големи количества. Сортът е типична култура за Балканите. В Румъния се нарича Рошиора, в Турция саръ чибук, в Македония и Сърбия – пловдина, а в Албания – коплик.
Говори се, че памидът има хилядолетна история по нашите земи. Бил отглеждан и от древни траки. Познати са около 20 разновидности на сорта, като всички те се приготвят много леко и пивко, при което алкохолният градус не е висок. За жалост към днешна дата не е особено привлекателен за винопроизводителите. Неговите показатели са били доста подходящи за българския пазар, но се оказват не толкова атрактивния за европейския.
Най-добрите градове за евтино, но качествено вино
Факт е, че допреди двайсет години реколтата е възлизала на 40 000 тона годишно, докато в последно време се получават около 7 хиляди тона от него. По някаква причина, може би просто каприз на модата, вината от памид не са особено популярни на пазара според производителите спаднало търсенето.
Този сорт е и много красив. Листата са обградени в ярозелено. Те са едри, заоблени, петделни покрити с мъх. Петурата е набръчкана и покрита с мъх. През есенните месеци баграта на листата се променя и те стават червеникави.
Цветовата палитра на гроздовете е вдъхновила не един от българските художници. Така например младите и крехки поръчки са оцветени в жълто. Чепката не е твърде голяма, притежаваща форма на цилиндър.
Сортът дава много мъст, месестата част е водниста, но пък леко хрупкава. Тя е покрита с тънка люспа. Плодът на паламида е подходящ и за купажни гроздови еликсири. Друга негова черта е, че не се влияе от ниски температури. За това се смята за един от май-издръжливите на климатични капризи.
В същото време се рони лесно – качество, което е много важно, ако искаме вино без чепки. Обикновените памидови вина са евтини и достъпни. Те са естествена добавка към всяка домашна трапеза и се комбинират с почти всякакъв вид храна.
