„Корсика е френски остров, който се припича на италианското слънце“, така сполучливо Балзак е описал острова, изникнал от морските дълбини заради тектонските движения на земната кора.
Имeнно затова наричат Корсика „планина от морето“. Розовите гранитни скали тук могат да се видят само на още две-три места по света, сред които са Тасмания и Китай.
Преди да се присъедини към Франция през 1789 г., островът, който е съвсем близо до Сардиния, е бил част от Генуа. Затова той завладява турсистите едновременно с френски шик и италиански чар. По-близо до италианския е и специфичният език на корсиканците, които пазят живи своите многовековни традиции в музиката, занаятите и фестивалите. Най-прочут е Фестивалът на вятъра, който е в третата десетдневка на октомври.
Италия предлага хиляди евро на хората, които се преместят в Тоскана
Вятърът се счита за богатството на Корсика, от което местните умеят да печелят пари. Необичайният празник привлича хиляди туристи, които участват или наблюдават полетите с делта- и парапланери, скоковете с парашут, летящите хвърчила и балони.
Очарованието на острова допълват и ренесансови балове със серенади под прозорците, римски вечери, дни на поезията и музиката, които се правят из различни градчета и села. Независимо от темата на празненствата те винаги са придружени от типични танци, национална музика и дегустация на местни специалитети, пише в. „Филтър“.
В началото на ноември целият остров бележи началото на събирането на кестени. Местните хора казват: „Докато имаме кестени, ще имаме и хляб“, затова дървото е високо ценено. Освен печени кестени тук се предлагат и сушени. Брашното от тях пък е в основата на повече от двадесет рецепти, сред които е типичен хляб, сладкиши и местната полента. Върху листа от кестени се предлага и типичният за острова чийзкейк.
С кестени хранят и прасетата, за да имат на трапезата обичаните тук свинско месо и шунка. За деликатес тук се смята и наденицата от черен дроб. Понеже на острова има много овце и кози, сиренето също е на голяма почит. То е идеално мезе за корсиканското вино, чието качество е признато от векове. На 11 ноември регионите, в които се намират лозята, празнуват Деня на свети Мартин, аналог на нашия Трифон Зарезан. На голяма почит са и морските дарове – таралежи, стриди, миди. Те дори имат свой празник на първи декември.
Най-омагьосваща обаче е великолепната природа, заради която официалното прозвище на Корсика е Островът на красотата. Корсика се слави като най-разнообразния по ландшафт средиземноморски остров. Крайбрежието му, изпъстрено с безбрежни плажове с фин пясък, е над 1000 км. Малките безлюдни заливчета, розовите скали, обитавани от морски птици, предлагат невероятни средиземноморски пейзажи. Една трета от територията на Корсика пък е заета от планински вериги, някои от които се издигат на почти 3000 м височина. По-голямата част от острова е покрита с гори и вечнозелени храсти.
Смята се, че дори името на острова идва от финикийската дума cyrne, което означава „покрито с гора“. Удивителни са надвисналите хребети, острите върхове и езерата, които се редуват с обширни и тихи плата. Накацалите по скалите селца разкриват пленителни гледки. Освен да се насладят на природното великолепие, туристи идват в Корсика заради факта, че столицата Аячо е роден град на Наполеон. Духът на великия пълководец изпълва улиците на Аячо, съхранил впечатляващи архитектурни паметници, създадени от XV до XIX век. Старият град се състои от няколко квартала с тесни калдъръмени улички с изглед към пристанището.
В Аячо всичко напомня за първия император на Франция – от названията на кафенета и хотели до многобройните сувенири. Неговите паметници и бюстове са на всеки ъгъл. Къщата, в която е живял 9 години, е сред най-посещаваните места. Близо до нея пък е дворецът на неговия чичо – кардинал Феш, в който са изложени живописни шедьоври, сред които и картини, посветени на Наполеон и семейството му. Задължителна спирка за туристите, тръгнали по стъпките му, е неговото любимото място от детските години – пещера, която носи неговото име. Финалният акорд на разходката е площад „Де Гол“ с величествения паметник на Наполеон Бонапарт, поставен там през 1865 г. Шумно празнуван е и рожденият му ден на 15 август – Успение Богородично, който е неработен ден за корсиканците.
Само на 57 км от столицата се намира един от най-известните курорти – Проприано. Живописното градче, разположено в залива Валинко, предлага чудни плажове и тюркоазени води. Местните казват, че Проприано се ражда два пъти. Първите му заселници идват през бронзовата епоха. По-късно заливът Валинко става апетитна хапка за много завоеватели и пирати. Нападенията и грабежите съсипват Проприано. До началото на ХХ век то е никому неизвестно селище, а местните живеят бедно, препитавайки се основно с риболов. Туристическата индустрия обаче надушва мястото и го превръща привлекателен курорт.
