Колкото и да се променя светът, все още се чува изразът „Живеем в мъжки свят все пак“. Може и да е вярно, но не и когато сте в индийския щат Мегалая, дом на племето каси. То продължава матрилинейната традиция, в която наследството се предава от майка на дъщеря.
Тук жените определят правилата, а мъжете се чувстват потиснати и роптаят за своите права. И това не е всичко. В племето каси децата получават фамилията на майката, а не на бащата. След брака мъжът живее в дома на „свекърва“ си и спазва семейните правила. Богатството на семейството се наследява от най-малката дъщеря. Жените могат да се омъжат, за когото си поискат, стига да не е от същия клан, както и да си изберат професия по техен вкус. Тъй като майките или свекървите се грижат за децата, а мъжете дори не участват в семейни събирания, някои от тях се оплакват, че не има остава нищо друго освен „да свирят на китара, да пеят, да пият и да умрат млади“.
Културата на племето каси напълно се различава от останалата част на Индия, в която управляват мъжете. Според различни проучвания, въпреки че жените представляват над 42% от селскостопанската работна сила в Индия, те притежават по-малко от 2% от цялата земеделска земя. Под 13 процента от жените имат земя и това е сред най-важните причини те изключително рядко да могат да претендират за права върху отглеждането на децата си при развод. В Мегалая обаче нещата са съвсем различни. Матрилинейната система там датира от древни времена, когато наличието на множество партньори затруднява определянето на бащата. Според други версии причина за появата й е дългото отсъствие на мъжете от домовете им заради многобройните войни. Тогава жените принудително поемат и тяхната роля в обществото.
Освен най-многолюдното племе каси в Мегалая живеят още две основни племена – гаро и джаинтия.
Всяко от тях има собствени обичаи и вярвания, но всички си приличат по това, че жените са тези, които управляват. Племето каси наброява около 1 400 000 души. В индийския щат Асам и съседната страна Бангладеш също живеят малки компактни общности. Повечето членове на каси практикуват своя религия преди пристигането на християнските мисионери. Днес около 85% от хората в племето се придържат към християнството, но не са отхвърлили напълно традиционните си вярвания и практики.
Племето Баджау – какво е да живееш под водата
Племето каси официално е признато за етническо малцинство в Индия и има определени привилегии. Позволено им е да живеят според техните закони, а също и да ползват данъчни облекчения, които не се предлагат другаде в Индия. Те имат осигурена земя, както и квоти за запазени места в образованието и публичния сектор. Институцията Khasi Hills Autonomous District Council е официалният орган, който защитава уникалните им закони.
Земеделието е основен поминък за племето от векове насам. В днешно време обаче младите хора от племето навлизат и в нови за тях професии. Вече има много успешни лекари, учители, инженери, бизнесмени и т.н. Въпреки навлизането на модерността в живота им обаче, каси пазят с гордост древните си вярвания и традиции. Според тях природата и абсолютното Божество са свързани и затова те са убедени, че разрушаването на природата може да разкъса тази връзка. Всички се грижат това да не се случва и полагат усилия за опазването на околната среда. Затова тук се намират и най-чистите села в Индия. На пъво място сред тях е Маулинонг, чието име означава „Градината на Бог“. Подобно на много други села, в него няма санитарна инфраструктура, но всички жители са ангажирани да събират в бамбукови контейнери боклуците, които после се рециклират на тор за земеделието.
Името Мегалая на санскрит означава „домът на облаците“ и всеки би разбрал точността на това описание, ако има възможност да погледне към платото Черапунджи над околните низини, което сякаш се изпарява заедно с влагата в него. В индийския щат се намира и най-влажното място на планетата – Маусинрам.
Заради изобилието от зеленина и пленителни пейзажи британците наричат Мегалая „Шотландия на Изтока“ по време на управлението си в Индия. Красивите хълмове, изпъстрени с множество реки, впечатляващи водопади и езера тук са рай за любителите на природата. Гъсти гори покриват 70% от щата, който предлага богато разнообразие от растения и животни. Хората на това удивително място са спокойни и дружелюбни и с радост посрещат туристи, стига да се отнасят с почит към природата, с която те от векове живеят в пълна хармония.
В Черапунджи не строят, а отглеждат мостове
Дъждовната вода блика из изумрудените долини и дълбоки ждрела в Мегалая по време на мусонния период. Планинското плато Черапунджи е едно от най-влажните места на земята и затова обитателите му от племето каси измислят начин да прекосяват буйните води и да свързват изолираните села с живи мостове, изплетени от корени, много преди появата на съвременните строителни материали.
Те засаждат дървета от двете страни на речния бряг, за да се създаде здрава основа и сплитат корените на каучуковото дърво Фикус еластик върху временен стан от бамбук, който опъват над реката. Нужно е търпение, защото такъв мост „прораства“ за поне 10-15 години.
Живите структури се простират на разстояние от 2 до 70 м над дълбоки реки и пропасти и могат да поемат към 50 души едновременно. За разлика от съвременните мостове от бетон и стомана, тези от извиващи се клони стават по-устойчиви с времето и могат да се използват векове. Те растат и живеят тук от незапомнени времена, като се твърди, че най-старите са на около 500 години. Такива живи мостове няма никъде другаде по света.
Източник: в. „Филтър“
