Мостът на Кольо Фичето край град Бяла, Русенско, вече е реставриран. Изграден е и посетителският двуетажен център до него, който предстои да бъде оборудван и изпълнен с живот. Това каза в интервю за БТА кметът на Бяла Димитър Славов.
Началото на консервацията и реставрацията на моста на Кольо Фичето край град Бяла, област Русе, бе поставено в началото на миналата година. Дейностите се извършват по европроект на обща стойност 9,5 млн. лева, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 година.
Мостът на Кольо Фичето е символ на град Бяла и е паметник на културата от национално значение. Съоръжението е изградено преди повече от 150 години от майстор Кольо Фичето и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 година. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Мостът е с дължина 276 метра и е широк девет метра. Неговите 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
Според извършено обследване преди години става ясно, че основите на съоръжението са здрави. Сериозни са проблемите с настилката, има пукнатини и фуги между камъните. Преди години заради ремонт на съвременния мост движението на автомобили беше насочено по старото съоръжение, което го амортизира още повече.
Напредва изграждането на посетителският център до моста на Колю Фичето край Бяла
По проекта е изградена и двуетажна сграда – посетителски център. Тя е с модерен архитектурен дизайн. В нея ще има ресторант, музей, който ще разказва за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи помещения, зала за прожекции, интерактивно преживяване „Машина на времето“, с която посетителите ще се върнат години назад, за да проследят началото на строежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.
Славов обясни, че сега се подготвя терен от 16 декара за озеленяване. Ще бъде изграден и паркинг на площ от 4,6 декара.
„Мостът на Кольо Фичето е емблемата на Бяла. Това е най-известният ни обект и ще доведе до още по-добро развитие на туризма и до повече посетители. Това ще се отрази положително и на местния бизнес. Ще открием и нови между 15 и 19 работни места. Мисля, че ефектът ще е за целия регион, а не само за Бяла“, каза Славов.
Директорът на Историческия музей в Бяла Иво Жейнов коментира за БТА, че винаги има огромна полза за всяко населено място, когато се увеличават туристическите обекти и има приток на повече туристи.
„Бяла се намира на стратегическо място и е кръстовище на два важни пътя – единият е от река Дунав към Бяло море, а другият е от Черно море към София. Затова увеличаването на обектите, които представляват интерес за туризма е от съществена важност. Мостът на Кольо Фичето е оценен още от втората половина на 19-и век като най-голямото хидротехническо съоръжение извън Цариград. За моста говори и австро-унгарският учен, художник и пътешественик Феликс Каниц. Това е първият човек, който си прави труда да открие и да говори с майстор Кольо Фичето. Каниц прави и две литографии на моста, които биха били много интересни за туристите“, обясни Жейнов.
По думите му реставрацията на моста, който години наред е бил в окаяно състояние, е изключително ценен и важен акт за съхраняване на българското културно наследство от една страна, а от друга – като обект, който може да бъде показан не само на българския, но и на международния туризъм.
Жейнов каза още, че може да бъде създаден и туристически маршрут.
„След като туристите разгледат моста на Кольо Фичето и посетителския център, могат да дойдат в Историческия музей в Бяла – сградата, в която е живял руският император Александър II по времето на Руско-турската война, а след това да разгледат в центъра на града красивата църква „Свети Георги“. Камбаните ѝ са подарени от руския император Александър II, като една от тях тежи 1400 килограма. До храма има и възрожденска кула. Първоначалното ѝ предназначение е било тя да бъде за звънарна към старата вкопана църква, която е съборена. Поради притесненията от османската власт не е поставена камбана в нея, а по-късно има часовник. Часовниковият механизъм е швейцарски, подарен от Лазар Паяков, който е бил министър на финансите. Самата машина представлява интерес за туристите, които се интересуват от часовници. Рядко може да се види такава швейцарска изработка“, каза Жейнов.
Турситите могат да посетят и Арт центъра, който включва музейна експозиция с осем восъчни фигури на известни личности, свързани с историята на Бяла и региона.
В експозицията е представена руската баронеса Юлия Вревская, медицинска сестра доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година. Тя пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско, на 20 ноември 1877 година. На следващия месец е командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест – сестра Мария Неелова.
Има фигури на Кольо Фичето, на революционера Панайот Волов, намерил смъртта си във водите на река Янтра в района на мостовото съоръжение.
В експозицията е включен и княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст е получил първия си орден в Бяла от руския император Александър II, който също е представен.
Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков – едва 18-годишен той е бил учител три месеца в Бяла. Останалите две фигури са на Баба Тонка Обретенова и на Стефан Караджа.
