За Сливен знае всеки българин. Но дори в него не са много хората, които познават чудесата му. А те са много – прекрасно доказателство, че в България естествената хубост и магията на духа се излъчват от всяко камъче и от всяка педя земя. Затова за всички чудеса на Сливен е съвсем недостатъчно да се пише само веднъж и само на една страница.
Наричат го как ли не – града на Сините камъни, на Стоте войводи, на текстила, на най-вкусните праскови и омайното вино. И още – това е градът, където се сливат три реки – Асеновица, Манастирска и Новоселска, и три вятъра. Мястото, където равнината среща планината, а миналото е устремило жаден поглед към бъдещето.
Най-често минаващите покрай и през Сливен питат защо са сини Сините камъни. Не всеки в града ще отговори на въпроса, който има за основа една илюция – илюзията, че скалите на едноименния парк синеят. За това сияние е виновно слънцето. Когато осветява скалите под определен ъгъл, те изглеждат сини, без физически да е така.
От Сливен до Карандила – с лифт над „Сините камъни“
Камъкът е изграден основно от кварц-порфир, който позволява на слънчевите отблясъци да създават илюзията на синия цвят. Това се тълкува от привържениците на скрития смисъл като Божие благословение, даряващо Сливен и околностите с безусловна любов, сила и мъдрост.
Доста са знаците на божествения дар във и около града на Сините камъни – парк, разположен върху източния склон на Стара планина с южна граница самият град Сливен и с обширни гори на север, запад и изток.
Сред най-известните части на природния парк е един от пазителите на мястото – връх Карандила. Това е най-здравото и целебно място според преданията. Открай време се носи славата на тази местност, че който страда от болест и отиде на Карандила, се връща ободрен и излекуван.
Легендата разказва за чумата в България в началото на 19-ото столетие. Някои от хората в селата направили плет около цялото селище с надежда да се предпазят от зловещата болест, пише „Уикенд“. Нищо не можело да спре страшната напаст.
Нямало какво друго да направят жителите на опустошените села, освен да изгорят дрехите си, да запалят покъщнината и по стар обичай, накичени с шума, да отправят поглед към Балкана. Така сторили и част от жителите на Сливен. Събрали се в местност, където имало вода – чистият извор на Махмуд бунар. Минали няколко дни и хората открили, че никой от тях няма признаците на чума. Спасили се малки и големи. Оттогава околността носи името Карандила, което в буквален превод от турски значи „няма чума, няма мор“. Така тръгва славата на местността като здраво място.
Магията на „Сините камъни” в Сливенския Балкан
Други варианти за произхода на името са сходни с основната легенда. Заради чистите извори в сравнително изолираната местност и използването й като спасителен бряг по време на големи епидемии – в черни времена се е наложило името Карандила, което е близко до турското „кара“ – черно.
Според други по-вероятно е произходът на името да е свързан с турската дума за сняг „кар“. Втората част на името може да е от арабски или персийски произход и да означава планина или връх.
Но това са само предположения, сред които се нарежда и това за много древния и още предтракийски произход на името Карандила като вълшебно място за връзка с боговете и между световете. По-късно митовете подреждат мястото и Сините камъни сред древногръцките митове като създадени и построени от Зевс и Хера.
